Кристалният отломък
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристалният отломък». Краткое содержание книги:
Таргос, почти толкова добре защитен, колкото Брин Шандер и единственият град, който имаше някаква надежда да устои поне известно време на многочислената войска на Кесел, отправи покана към термалайнци да влязат в пристанището му. Рибарите от Термалайн, които съвсем скоро щяха да останат бездомни, с радост приеха гостоприемството на доскорошните си врагове. На фона на огромната катастрофа, която бе надвиснала над главите им, дребнавите им караници с народа на Кемп изглеждаха жалки.
Чудовищата, събрали се пред стените на Брин Шандер, бяха сигурни, че ще пометат града още преди залез-слънце. Те следваха плана на Акар Кесел до най-малката подробност. Повечето от воините се отклониха на север и се разположиха в откритото поле между Таргос и Брин Шандер — сега вече войските на двата най-силни града не можеха да се обединят.
Няколко от гоблиновите племена се бяха откъснали от основната част на войската и сега се насочваха към Термалайн, изгарящи от желание да опустошат третия си град за този ден. Но когато откриха, че поселището е изоставено, чудовищата не подпалиха сградите. Сега една част от войската на Кесел разполагаше с прекрасен лагер, където можеха да изчакат планираната обсада, заобиколени от всякакви удобства.
Като две огромни вълни, още хиляди чудовища дойдоха от юг и се присъединиха към армията на магьосника. Толкова огромна бе войската на Кесел, че бойците му изпълниха обширното поле, което се простираше между Брин Шандер и Термалайн и пак останаха предостатъчно воини, които да обградят стените на престолния град.
Всичко това стана така бързо, че когато бесният щурм на гоблините най-сетне свърши, настъпи още по-страшна тишина. Ужасяващото затишие продължи само няколко минути, после напрежението отново започна да нараства.
— Защо просто не приключат с това? — обърна се Риджис към двамата представители, които стояха до него.
Касиус и Гленсатер, които знаеха много повече за битките от полуръста, прекрасно разбираха какво става.
— За никъде не бързат, малки приятелю — обясни Касиус. — Времето е на тяхна страна.
И тогава Риджис разбра. През дългите години, които бе прекарал из южните земи, полуръстът бе чувал не един и два разказа, описващи ужасите на обсадата.
Пред очите му се появи образът на Агорвал, щастието изписано на лицето му и готовността да умре храбро, защитавайки своя народ. Риджис изобщо не искаше да умира, храбро или не, ала лесно можеше да си представи какво ги очакваше сега, него и хората от Брин Шандер.
Внезапно разбра, че завижда на Агорвал.
24
Кришал Тирит
Дризт скоро достигна прегазената земя, откъдето беше минала армията на Кесел. Следите не го изненадаха ни най-малко — от стълбовете дим, които бе видял да се издигат в далечината, вече бе разбрал какво става. Единственият въпрос, на който все още нямаше отговор, бе дали някой от градовете е успял да устои на нападението. Чудейки се дали още има дом, в който да се завърне, елфът тръгна към планината.
Внезапно усети нечие присъствие, дошло като че от друг свят и то странно му напомни за отдавна отминалите времена на младостта му, когато още живееше в подземното царство на своя народ. Наведе се, за да разгледа още веднъж дирите. Някои от тях бяха оставени — и то съвсем наскоро — от тролове, ала имаше и още нещо, сякаш самата земя бе осквернена и ранена. Тези следи не бяха оставени от същество от този свят. Дризт притеснено се огледа наоколо. До него долиташе само жалният стон на вятъра, а единственото, което виждаше, бяха върховете на Грамадата и, още по-далеч на юг, Гръбнака на света. Елфът спря и се съсредоточи върху странното присъствие, опитвайки се да си припомни какво точно му напомня то.
Когато отново тръгна напред, колкото се може по-предпазливо, Дризт вече знаеше чий образ бе извикало странното същество у него. Макар че подробностите все още му се губеха, Елфът на мрака вече знаеше по чии дири върви.
В Долината на мразовития вятър бе дошъл демон.
Когато Дризт най-сетне успя да настигне малкия отряд, чудовищата почти бяха достигнали Грамадата на Келвин. Дългите векове прекарани в Мензоберанзан, през които си бе имал вземане-даване с обитатели на долните Равнини, бяха изострили неимоверно сетивата му и сега елфът усети, че се приближава до демона още преди да го бе зърнал.