Войната на завоевателите
- Автор: Зан Тимъти
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на завоевателите». Краткое содержание книги:
Този път паузата бе малко по-дълга.
— „Готови сме — докладва Осемнадесети най-сетне. — Трр-мезаз прати всички старейшини да огледат периметъра на плацдарма“.
Но ако някой от тях се промъкнеше обратно… не, нямаше никакъв начин да бъдат избегнати всички рискове.
— Първо искам да ми кажете дали има напредък с вашето изследване върху хората-завоеватели?
— „Боя се, че върви бавно. Възможностите ни тук са доста ограничени, а моделирането на изцяло нова биохимия на чуждоземен организъм е невероятно сложно“.
— Значи не разполагате дори с предварителни резултати?
— „Нищо, което да се свързва с моята теория за човешката агресивност. Успяхме обаче да поставим солидна основа и да я сравним с изследванията върху човешкия затворник Фелиан Кавана. Това ще ни даде някакво начало“.
Типичното вбесяващо мудно темпо на научните изследвания.
— Продължавайте в същия дух — нареди Върховният, като се мъчеше да прикрие разочарованието си. — Искам да ме държите постоянно в течение. А не след някой и друг тентарк. Ясен ли съм?
— „Съвсем ясен, Върховни вожде“.
— Добре. А сега, какво ще ми кажете по другия въпрос? Онзи, който е свързан с присъствието на изследовател Клнн-даван-а?
— „И тук никакъв прогрес — дойде предпазливият отговор. — Срещаме пречки с климата и с други фактори“.
Върховният се намръщи. В превод: все още не бяха успели да отнесат новия резен на Прр’т-зевисти в обхвата на планинската крепост на хората-завоеватели.
— Не зная дали можем да си позволим да чакаме благоприятна промяна в климата — предупреди ги той. — Събитията тук заплашват да прераснат в криза. Може би и при вас също.
Осемнадесети кимна и изчезна.
— Какво искате да кажете с това? — попита го Четвърти.
— Ами например, че говорителят Цвв-панав няма да се мотае безцелно наблизо с надежда да допусна някоя грешка — отвърна мрачно Върховният. — Той е длъжен да предприеме следващия ход и има немалък шанс при този ход да въвлече и Трр-гилаг.
— Но да, разбира се — промърмори Четвърти. — Трр-гилаг разполага с доказателствата за незаконните действия спрямо фссс-органа, от които се нуждае Цвв-панав. Не трябва ли да го предупредим?
— Вече го направих.
Появи се Осемнадесети и докладва:
— „Разбираме, Върховни вожде. Ще направим всичко, което е по силите ни“.
— Постарайте се — отвърна Върховният. — Дръжте ме в течение на онова, което става при вас. Дочуване и успех. — Той кимна на Осемнадесети. — Отнеси това и ако нямат какво друго да ми кажат, затвори линията.
— Слушам, Върховни вожде. — Осемнадесети изчезна.
По някаква неясна причина останалите запазиха мълчание. Възползвайки се от минутата покой, Върховният се пресегна и натисна копчето на информатора, за да се осведоми за последния развой на военните действия. Осемте плацдарма, които държаха на територията на човеците-завоеватели, все още бяха под техен контрол, но три от тях заплашваха скоро да паднат. Дипломатическата група на Мра се подготвяше за продължителна мисия, един дхаа’ррски кораб пътуваше натам с допълнителни припаси. Корабите, предназначени за светкавичен удар срещу наблюдателния пост на Формби, вече бяха заели бойна формация, а във Военното командване кипеше трескава дейност по подготовката на изненадващата атака срещу родната планета на завоевателите.
Стига, разбира се, мрачанците да спазеха обещанието си и да помогнеха тези кораби да се промъкнат незабелязани покрай детекторите на хората-завоеватели.
Осемнадесети се завърна и докладва:
— Нямаше повече съобщения от Трр-гилаг.
— Благодаря ти. Това е всичко.
— Ако ми позволите един коментар — заговори Осемнадесети, — забелязах необяснимия ви интерес към изследванията на Трр-гилаг върху човешката биохимия. Според мен този въпрос е маловажен — особено в светлината на останалите събития.
— Само ако вярвате на мрачанците — възрази кисело Върховният. — Аз обаче не им вярвам.
— Безпокоите се за атаката срещу Формби? — попита Четвърти.
— Безпокои ме всичко — въздъхна уморено Върховният. — Всичко, което ни казват мрачанците, изглежда съвсем логично на пръв поглед. Дори на втори. Но когато се замисля по-сериозно върху това… — Той поклати отрицателно език:
В продължение на няколко удара в стаята цареше тишина.
— Не виждам причина за подобна тревога — наруши я Осемнадесети. — Решението е взето, заедно с това са предприети необходимите действия. Каквото има да става, ще стане.
— И не бива да се съмняваме в компетентността на Военното командване — добави Четвърти. — Независимо дали мрачанците са искрени, или ни мамят, зхиррзхианските воини ще надделеят.