Петдесет нюанса освободени
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса освободени». Краткое содержание книги:
Сега двамата имат всичко – любов, страст, интимност, богатство и целия живот пред себе си. Но Ана знае, че няма да е лесно да обича своя господин Петдесет нюанса, а връзката им ще ги изправи пред предзвикателства, за които не са подозирали. Ще се наложи Ана да свикне с разточителния стил на живот на Крисчън, без да пожертва своята индивидуалност. А Крисчън ще трябва да преодолее нуждата си от контрол и да пребори демоните от мъчителното си минало.
И когато изглежда, че двамата заедно ще преодолеят всички пречки, лошият късмет, злобата и съдбата ще се обединят, за да сбъднат най-дълбоките страхове на Ана.
Едва ли очакваше да чуе точно това.
- Обичаш ли ме все още? - попита тихо.
- Разбира се. И винаги ще те обичам. Независимо от всичко, което ми причиниш.
Дали това бе уверението, от което се нуждаеше? Той въздъхна, затвори очи, скри лицето си с една ръка, а с другата ме придърпа до себе си.
- Не се крий от мен. - Пресегнах се и махнах ръката от лицето му. - Цял живот си се крил. Не го прави, не и пред мен!
Той ме погледна недоверчиво и се смръщи.
- Крил съм се?
-Да.
Той изведнъж се размърда, обърна се настрани и ме сложи да легна до него. Нежно събра косата ми от лицето и я прибра зад ушите ми.
- Днес ме попита дали те мразя. Не разбрах защо изобщо зададе този въпрос. И сега... — Спря и ме изгледа все едно бях едно от чудесата на света.
- Мислиш, че те мразя? - Сега беше мой ред да се изненадам.
- Не! - Той поклати глава. - Вече не. - Изглеждаше облекчен.
- Но искам да знам... защо използва ключовата дума, Ана?
И всяка мисъл се изпари от главата ми. Какво да му кажа? Че ме е уплашил? Че не знаех дали изобщо ще спре? Че го бях молила, а той не спря? Че не исках да стане като онзи път, когато ме би с колана? Не бях сигурна, че нямаше да стане така! Преглътнах и казах:
- Защото беше толкова ядосан, далечен... и не знаех докъде можеш да стигнеш.
Той пак заключи очите си; лицето му не издаваше нищо
- Щеше ли да ми позволиш да свърша? - прошепнах и усетих как се изчервявам, но не отместих очи от неговите.
-Не - каза той след много време.
- Това е... жестоко.
Кокалчетата на пръстите му леко потъркваха бузата ми.
- Но ефективно. - Погледна ме така, сякаш искаше да надзърне в душата ми. Очите му потъмняха. И след много време, стори ми се вечност, добави: - Радвам се, че ме спря.
- Наистина ли? - Не разбирах.
Устните му се изкривиха в тъжна усмивка.
- Не искам да те наранявам. Увлякох се. - Наведе се и ме целуна. - Просто изключих. А това се случва доста често и с теб.
И незнайно защо и съвсем необяснимо за самата мен тези думи ме поласкаха и... се засмях. Защо думите му ме бяха направили толкова щастлива? Той се смееше с мен.
- Не разбирам защо се смеете, госпожо Грей!
- И аз не разбирам!
Бяхме топка от оплетена кожа и плът, деним и сатенени червени чаршафи. Погалих го по гърба и зарових пръсти в косата му. Той въздъхна и се отпусна в ръцете ми.
- Това означава, че мога да ти имам доверие, че ще ме спираш, когато стана такъв. Не искам никога да ти причинявам болка. - И добави: - Имам нужда от...
- От какво?
- Да контролирам, Ана. Така, както се нуждая от теб. Това е единственият начин, по който мога да... функционирам, да съществувам. Не мога да се откажа от това. Опитах. И все пак... с теб... - Поклати глава уморено.
Преглътнах. Това беше неговата дилема - необходимостта да контролира и нуждата му от мен. Не исках да повярвам, че едното напълно отрича другото.
- Имам нужда от теб - прошепнах и го притиснах по-силно до себе си. - Ще се опитам, Крисчън, наистина ще се опитам да бъда по-разумна и да се съобразявам.
- Искам да се нуждаеш от мен.
- Но аз се нуждая от теб! - почти викнах. „Обичам го, нуждая се от него! Толкова много, болезнено силно!“
- Искам да се грижа за теб.
- Но ти го правиш. Непрекъснато. И така ми липсваше, когато замина.
- Така ли? - Беше наистина изненадан.
- Разбира се. Мразя да не си при мен.
Усетих усмивката му.
- Можеше ти да дойдеш с мен.
- Крисчън, нека не започваме този спор. Искам да работя.
Той въздъхна и аз пак прокарах пръсти през косата му.
- Обичам те, Ана!
- И аз те обичам, Крисчън! И винаги ще те обичам!
И всичко се успокои. Като след буря. Лежахме заслушани в ритъма на сърцата си и изтощена от всичко... заспах.
Стреснах се. Скочих в паника. Къде съм? Стаята с играчките? Светлините грееха меко, светлината се плъзгаше по кървавочервените стени. Крисчън проплака и разбрах, че това ме е събудило.
“Не! - изплака пак. Беше легнал до мен, с отметната глава, очите му бяха здраво стиснати, лицето му изкривено от болка.
„Господи, кошмар! Има кошмари!“
- Не! - извика той.
- Крисчън, събуди се! - Изритах чаршафа, седнах, коленичих до него, грабнах го за раменете и започнах да го разтърсвам. Сълзите ми потекоха.
- Крисчън, моля те, събуди се! Моля те!
Той отвори очи - сиви, обезумели, зениците му - разширени от ужас и паника. Гледаше ме с празен поглед.
- Крисчън, това е само кошмар. У дома си. Всичко е наред. Няма нищо страшно.
Той се заоглежда като обезумял, не разбираше къде е. Накрая очите му се впиха в моите.
- Ана! - извика без дъх и ме сграбчи, дръпна ме към гърдите си и ме целуна. Силно. Езикът му завладя устата ми. Усетих вкус на отчаяние и нужда. Едва дишах. Той се претърколи върху мен, без да откъсва устните си от моите. Притисна ме върху матрака. Едната му ръка сграбчи челюстта ми, другата беше върху главата ми, не можех да мръдна. Коленичи между краката ми, разтвори ги и се настани там - все още беше с джинсите.