Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Не беше реална.
И не беше Кормия.
Той изпусна дим и изруга, намествайки в пижамата възбудения си член, после угаси цигарата.
Това бяха такива пълни глупости. Пълни. Глупости. Нямаше съмнение, че е Кормия.
Хвърли поглед към медальона на Примейла, лежащ на бюрото му, припомни си разговора с Директрис и отново изруга. Страхотно. Сега, когато Кормия вече не беше негова Първа избраница, беше решил, че я желае. Биваше си го неговия късмет.
Боже.
Той се обърна към нощното си шкафче, сви си нова дебела цигара и я запали. С цигарата между устните си той се захвана да рисува бръшляна, като започна от прекрасните пръсти на краката. Докато добавяше листо след листо и покриваше рисунката, имаше чувството, че ръцете му се плъзгат по гладките й крака, по корема и гърдите й.
Беше толкова увлечен от въображаемите ласки, които й даряваше, че усещането, че се задушава, което обикновено го обземаше, докато покриваше рисунките си, не се появи, преди да е стигнал до лицето.
Поспря за кратко. Това наистина беше Кормия, а не само нейно подобие, какъвто беше случаят с портрета на Бела. Чертите бяха изцяло тези на Кормия, от формата на очите й до плътната долна устна и разкошната й коса.
И тя го наблюдаваше. Желаеше го.
О, боже…
Той бързо изрисува бръшлянови листа върху лицето й и после се загледа в начина, по който беше съсипал лика й. Растението я скриваше изцяло и дори излизаше от контурите на тялото. Беше я погребал, без да я полага в земята.
През съзнанието му премина образът на градината около къщата на родителите му във вида, в който я беше заварил, когато отиде да ги погребе.
Боже, още си спомняше съвсем ясно онази нощ. Особено миризмата на тлеещия огън.
Гробът, който бе изкопал, беше отстрани — дупка в земята като отворена рана сред бръшляна, покрил градината. Беше погребал вътре и двамата си родители, въпреки че налице беше само едно тяло. Наложи се да изгори останките на майка си. Когато я откри, се беше разложила до такава степен в леглото си, че не бе успял да я изнесе от сутерена. Запали онова, което беше останало от нея там долу, където беше лежала, и започна да реди свещени слова, докато димът не го задави и не му се наложи да излезе.
Докато пожарът се вихреше в каменнатай стая, той вдигна баща си и го отнесе отвън при гроба. Когато пламъците погълнаха всичко, което бяха успели да достигнат, Фюри помете пепелта и я положи в голяма бронзова урна.
Количеството й беше значително, защото той беше изгорил матрака и завивките заедно с нея.
Урната беше положена редом с баща му и после той ги покри с пръст.
След това изгори цялата къща. Изравни я със земята. Цялото място беше прокълнато и той беше убеден, че дори ужасяващо високата температура на пламъците не беше достатъчна, за да пречисти инфекцията от лош късмет.
След като си тръгна, последната му мисъл беше, че няма да мине много време, преди бръшлянът да покрие останките от дома му.
Няма съмнение, че я изгори, заговори Магьосника в главата му. Но беше прав, това не прогони проклятието. Всички онези пламъци не пречистиха нито тях, нито теб, нали така, приятел? Само те превърнаха и в подпалвач освен в провален спасител.
Остави цигарата настрана, смачка рисунката, постави си протезата и отиде до вратата.
Не можеш да избягаш от мен и от миналото си, злорадо додаде Магьосника. Ние сме като бръшляна в онази градина, винаги сме с теб, покриваме те, потулваме проклятието, тегнещо над главата ти.
Хвърли рисунката и изведнъж се почувства твърде уплашен, за да стои сам.
Когато излезе в коридора, за малко да събори Фриц. Икономът отскочи назад навреме, за да опази купата с… грах? Грах във вода?
Конструкциите на Кормия, помисли си Фюри, докато водата в съда се плискаше.
По сбръчканото лице на Фриц се появи широка усмивка, въпреки че едва беше успял да удържи купата.
— Ако търсите Избраницата Кормия, тя е в кухнята за Последното хранене със Зейдист.
Зи? Какво, по дяволите, правеше тя със Зи?
— Те са заедно?
— Мисля, че господинът пожела да говори с нея насаме относно Бела. Затова в момента изпълнявам задълженията си другаде. — Фриц се намръщи. — Добре ли сте, сър? Имате ли нужда от нещо?