Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Чувствам се сънлив.
— Точно такъв е планът ми.
Доктор Джейн се приближи до Блей и му прошепна нещо… и въпреки че приятелят му се опита да прикрие реакцията си, отвори широко очи.
Сериозно съм загазил, помисли си Куин.
След като лекарката си тръгна, той не си направи труда да попита какво е казала, защото нямаше начин Блей да го сподели. Лицето му беше като затворен скрин.
Но имаше много други неща, които да обсъдят, благодарение на гадната каша, в която се беше забъркал.
— Какво каза на вашите? — попита Куин.
— Не се тревожи за нищо.
Въпреки изтощението, което го завладяваше, той поклати глава.
— Кажи ми.
— Не трябва…
— Кажи ми… или ще стана и ще започна да правя упражнения по пилатес.
— Да бе. Винаги си казвал, че той е за женчовци.
— Добре. Джиу-джицу. Говори, преди да съм припаднал.
Блей извади бутилка «Корона» от малкия хладилник.
— Родителите ми се досещаха какво се задава. Току-що се върнаха от голямо парти на глимерата. Така че родителите на Леш вероятно научават в момента.
По дяволите.
— Казал си на родителите си… за мен?
— Да, и те искат да останеш. — Бирата издаде съскащ звук, когато Блей отвори бутилката. — Няма да казваме нищо на никого. Ще има разни предположения за това, къде си отишъл, но глимерата няма да прави домашни обиски, за да те открият, а догените ни са дискретни.
— Ще остана само за днес.
— Чуй ме, родителите ми те обичат и няма да те изхвърлят на улицата. Знаят какъв е Леш, а познават и твоите родители. — Блей замълча, но тонът му добави много прилагателни към думите му.
Предубедени, фанатични, жестоки…
— Няма да бъда бреме за никого — гневно заяви Куин. — Нито за теб, нито за друг.
— Не си бреме. — Блей сведе поглед към пода. — Нямам никого освен родителите си. При кого мислиш, че бих отишъл, ако се случи нещо лошо? В целия свят имам само теб и Джон, като се изключат майка ми и баща ми. Вие двамата сте моето семейство.
— Блей, ще отида в затвора.
— Нямаме затвори, така че ще ти е нужно място, където да останеш под домашен арест.
— Мислиш ли, че това място няма да е публично достояние? Не смяташ ли, че ще трябва да обявя къде ще остана?
Блей изгълта половината от бирата, извади телефона си и започна да набира съобщение.
— Ще спреш ли да търсиш всевъзможни пречки? Имаме достатъчно проблеми, с които да се справяме, без ти да ни сервираш нови. Ще намерим начин да останеш тук, ясно ли е?
Последва сигнал за получено съобщение.
— Ето, и Джон е съгласен. — Блей му показа екрана, на който пишеше «страхотна идея», а после пресуши бирата си с израз на доволен мъж, току-що подредил мазето и гаража си. — Всичко ще бъде наред.
Куин хвърли поглед към приятеля си изпод клепачи, натежали като покривни керемиди.
— Да.
Последната му мисъл, преди да загуби съзнание, беше, че нещата някак ще се подредят… само че не както планираше Блей.
22.
Леш, синът на Омега, беше прероден и от гърлото му се откъсна вик.
В неясна умопомраченост той се завърна в света, точно както се беше появил в него преди двайсет и пет години — гол, стенещ и покрит с кръв. Само че този път в тялото на напълно развит мъж, а не на бебе.
Краткият момент на осъзнаване премина бързо и беше последван от агония, във вените му потече киселина, всеки сантиметър от него се разяждаше отвътре навън. Притисна стомаха си с ръце, превъртя се на една страна и повърна черна течност върху износения дървен под. Прекалено изтощен от гаденето, той не си направи труда да се почуди къде е, какво му се е случило и защо бълваше нещо, наподобяващо старо машинно масло.
Насред зашеметяващата го дезориентация, парализиращото гадене и сляпата паника, която беше неспособен да контролира, му се притече спасител. Ръка погали гърба му и продължаваше отново и отново, топлата длан влезе в ритъм, който забави бясното препускане на сърцето му и успокои съзнанието и стомаха му. Когато бе в състояние, отново се обърна по гръб.
Пред замъгления му поглед придоби очертания черна полупрозрачна фигура. Лицето беше ефирно — красив мъж, на вид малко над двайсет години, но злобата в призрачните му очи правеше образа ужасяващ.
Омега. Това трябва да беше Омега.
Това беше злото от религията и фолклора.
Леш започна отново да крещи, но призрачната ръка се протегна към него и нежно докосна неговата. Той се успокои.