Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Не, заради собственото семейство на Куин — отговори Блей. — Не са имали за цел да го убиват.
И това ако не е повод за песен, помисли си Куин.
Доктор Джейн отвори чантата си.
— Добре, да видим какво е положението под дрехите ти.
Както винаги тя беше изключително делова, когато разряза ризата му, преслуша сърцето му и премери кръвното му налягане. За да убие времето, той заоглежда стената, празния екран на телевизора, чантата иМ.
— Хубава… чанта… имаш — изпъшка той, докато ръцете иМ опипваха коремната му област и попаднаха на мек участък.
— Винаги съм искала такава. Почитателка съм на доктор Маркъс Уелби[11].
— Кой?
— Тук боли ли? — Изпъшкването му, когато отново го докосна, беше достатъчен отговор и той не каза нищо.
Доктор Джейн свали панталоните му и тъй като не носеше бельо, той бързо зави с чаршаф интимните си части. Тя го дръпна настрани, огледа го професионално от всички страни и го накара да сгъне ръцете и краката си. След като се позабави върху няколко забележителни синини, тя го покри.
— Какво използваха? Натъртванията по бедрата ти са сериозни.
— Железни лостове. Големи…
Блей отново се намеси:
— Палки. Сигурно са използвали онези церемониални черни палки.
— Това съвпада с нараняванията. — Доктор Джейн се замисли за миг, сякаш беше компютър, който обработва информацията. — Добре, ето как стоят нещата. Състоянието на краката ти сигурно ти създава дискомфорт, но контузиите би трябвало да минат от само себе си. Нямаш открити рани, и въпреки че дланта ти е порязана, това вероятно се е случило малко по-рано, защото вече зараства. И няма нищо счупено, което е истинско чудо.
С изключение на сърцето му, разбира се. Да бъдеш пребит от собствения си брат.
Млъквай, лигльо такъв, каза сам на себе си.
— Значи съм добре, нали, докторе?
— Колко време беше в несвяст?
Той се намръщи. Онова видение от Небитието изведнъж изникна в спомените му като черна врана. Боже… беше ли умрял?
— Нямам представа колко дълго е било. И не видях нищо, докато бях в безсъзнание. Само чернота. — Нямаше начин да обсъжда с някого малкото си чудновато пътешествие. — Добре съм.
— Не мога да се съглася с теб за това. Пулсът ти е учестен, кръвното ти налягане е ниско и не ми харесва коремът ти.
— Само е малко натъртен.
— Страхувам се, че може да има разкъсване.
Страхотно.
— Ще се оправя.
— Къде си получил медицинско образование? — Доктор Джейн се усмихна и той също се засмя леко. — Искам да те прегледам с ултразвук, но клиниката на Хавърс беше нападната тази нощ.
— Какво?
— Какво? — попита Блей едновременно с него.
— Мислех, че знаете.
— Има ли оцелели? — попита Блей.
— Леш е изчезнал.
Докато осмисляха последствията от тази новина, Джейн бръкна в чантата си и извади спринцовка и флакон с гумена капачка.
— Ще ти инжектирам нещо за болката. И не се тревожи — продължи тя шеговито, — не е демерол.
— Защо, демеролът вреден ли е?
— За вампири, да.
— Каквото смяташ за подходящо.
Когато направи инжекцията, тя каза:
— Би трябвало да действа няколко часа, но възнамерявам да се върна далеч преди това.
— Изгревът вероятно наближава.
— Да, така че ще трябва да действам бързо. Устроена е временна клиника…
— Не мога да отида там — отсече той. — Не мога… Такова решение не би било добро.
Блей кимна.
— Трябва да пазим местонахождението му в тайна. В момента никъде не е на сигурно място.
Доктор Джейн присви очи. След миг каза:
— Добре, ще измисля усамотено място, където да мога да те лекувам подходящо. Не искам да мърдаш от това легло. Недей да ядеш и да пиеш нищо.
Докато доктор Джейн събираше инструментите си в чантата, тип Маркъс някой си, Куин се опита да преброи колко от познатите му дори не биха се приближили до него, а какво оставаше да се погрижат за нараняванията му.
— Благодаря — произнесе тихо.
— За мен беше удоволствие. — Тя сложи ръка на рамото му и го стисна леко. — Ще те оправя. Можеш да заложиш живота си.
В този миг, загледан в тъмнозелените иМ очи, той повярва, че тя може да оправи целия свят, и го заля вълна на облекчение, все едно някой беше покрил тялото му с меко одеяло. Дали това беше резултат от факта, че животът му беше в способни ръце, или от инжекцията, не го беше грижа. Взимаше утехата от там, където му се предоставяше.