Свещена любов

И сега, достигнал зрелост, той се връщаше при баща си.

У дома.

Докато Леш се бореше да осмисли наученото, почувства глад и кучешките му зъби се издължиха в устата му.

Омега се усмихна и погледна през рамо. Един лесър с размерите на четиринайсетгодишно момче седеше в ъгъла на мърлявата стая. Подобните му на плъх очи наблюдаваха Леш, а дребното му тяло беше напрегнато като навита на спирала змия.

— А сега да преминем към услугата, която ще изпълниш — обърна се Омега към убиеца.

Дяволът протегна призрачната си ръка и повика дребосъка.

Лесърът не вървеше, а по-скоро се плъзна. Краката и ръцете му бяха като парализирани, тялото му беше повдигнато над пода и преместено. Безцветните му очи изскочиха и започнаха да се въртят панически, но Леш имаше да мисли за други неща, а не за страха на това създание, което му бе представено. Долови сладкия аромат на лесъра, седна и оголи кучешките си зъби.

— Ще нахраниш сина ми — заяви Омега на убиеца.

Леш не дочака съгласие. Протегна се, сграбчи малкия мръсник за тила и го придърпа към потръпващата си челюст. Захапа здраво и всмука дълбоко. Кръвта беше сладка като меласа и също така гъста. Вкусът не напомняше на онова, с което беше свикнал, но напълни стомаха му и му даде сила, а именно такава беше целта.

Той се хранеше, а Омега започна да се смее, отначало тихо, после гръмко, докато къщата не се затресе от мощта на налудничавото му убийствено ликуване.

Фюри закрепи цигарата на ръба на пепелника и погледна към сътвореното от перото му. Изображението беше потресаващо, и го не само заради темата.

Беше от най-добрите му работи, появявали се някога на хартия.

Жената върху кремавото платно се беше излегнала върху сатенени чаршафи, а главата и раменетей бяха облегнати на възглавниците.

Едната й ръка беше над главата, със заровени в дългата коса пръсти. Другата лежеше отстрани до нея, а дланта й беше положена между бедрата. Гърдите й бяха напрегнати, малките им зърна стърчаха, а устните й бяха полуотворени приканващо. Същото важеше и за кракатай. Единият беше сгънат в коляното, стъпалото му беше извито, а пръстите бяха сгърчени, като че в очакване на нещо прекрасно.

Взираше се право напред, гледаше към него.

Нарисуваното не беше просто небрежна скица. Рисунката беше напълно завършена до последния щрих, светлосенките изразяваха съвършено съблазънта, излъчвана от жената. Резултатът беше триизмерно въплъщение на секса, мигове преди оргазма, всичко, желано от един мъж у чувствената му партньорка.

Завърши още един щрих и си каза, че това не е Кормия.

Не, не беше Кормия… Не беше никоя конкретна жена, просто сборен образ на всички сексуални атрибути, от които се беше отказал заради въздържанието си. Това беше идеалът за женственост, който би желал да има при първия си път. Измислена любовница, едновременно даваща и предлагаща, понякога нежна и податлива, а друг път ненаситна и палава.