Свещена любов

— Вишъс съгласен ли е да поемеш такъв риск?

— Решението не е негово и ти го казвам единствено от учтивост. — Жената се изсмя сухо. — Не ме гледай така. Вече съм мъртва. Лесърите не могат да ме убият отново.

— Никак не е смешно.

— Черният хумор е част от цената на това да имаш лекар вкъщи. Приеми го.

Рот се изсмя.

— Толкова си вироглава. Нищо чудно, че Ви се влюби в теб. — Кралят отново стана сериозен. — Ще съм напълно директен. Вироглава или не, аз командвам тук. Това имение и всички в него са моя отговорност.

Жената се усмихна.

— Боже, напомняш ми за Мани.

— Кой?

— Бившият ми шеф. Главен хирург е в «Свети Франсис». Двамата бихте си паснали отлично. Или… може би не. — Джейн се протегна и сложи прозрачната си длан върху масивната, покрита с татуировки ръка на краля. Когато контактът се осъществи, тя се превърна в плътна материя от върха на главата до пръстите на краката. — Рот, не съм глупава и няма да сторя нещо необмислено. С теб искаме едно и също, а то е всички да са в безопасност и това включва представителите на расата, които не живеят тук. Никога няма да работя за теб или за когото и да било, защото това не е в природата ми. Но съм повече от сигурна, че ще работя заедно с теб. Става ли?

Усмивката на Рот преливаше от уважение и той кимна веднъж, най-близкото до поклон, правено някога от краля.

— Мога да го понеса.

Джейн тръгна към подземния тунел, а Рот погледна нагоре към Фюри.

Не каза нищо.

— За Леш ли говорехте? — попита Фюри с надеждата, че хлапето е било открито.

— Не.

Фюри зачака да чуе име. Когато кралят само се обърна и тръгна нагоре по стълбите, взимайки по две стъпала наведнъж с плавната си спокойна походка, стана ясно, че такова няма да бъде произнесено.

Дела на Братството, помисли си Фюри.

Които някога бяха и твои, както Магьосника беше така любезен да му припомни. Докато главата ти не хвръкна.

— Точно бях тръгнал към теб — излъга Фюри, доближи се до краля и реши, че неофициалния доклад за случилото се в клиниката очевидно вече беше напълно излишен. — Няколко Избраници ще се отбият да ме видят.

Кралят смръщи вежди зад черните си очила.

— Значи си завършил церемонията с Кормия? Не би ли трябвало да се срещаш с жените от Другата страна?

— Скоро ще започна да го правя. — По дяволите, не беше ли това самата истина?

Рот скръсти ръце пред огромния си гръден кош.

— Чух, че си се представил по мъжки в клиниката тази вечер. Благодаря за това.

Фюри преглътна тежко.

Когато си брат, никога не чуваш благодарности от краля за свършеното от теб, защото просто изпълняваш задълженията си и онова, за което си роден и отгледан. Може да чуеш «само така», задето си сритал нечий задник, или да получиш някакво несръчно мъжкарско съчувствие, ако си пострадал… но никога не ти благодарят.

Фюри прочисти гърло. Не можеше да се накара да отговори «за нищо» и затова само промърмори: