Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
— Не се тревожи. Блей ще те информира за всичко.
Когато Джон си тръгна, Куин се огледа и си припомни колко часове беше прекарал на леглото в тази стая. Блей имаше уютна бърлога. Стените бяха покрити с ламперия от черешово дърво и създаваха впечатлението за кабинет, а мебелировката беше модерна и лъскава, а не като антиките, колекционирани от глимерата наред с техните неструващи нищо правила за социален етикет. Огромното легло беше покрито с черен юрган и на него имаше достатъчно възглавници, че да ти е удобно, но без да се чувстваш като момиче. Имаше плазмен телевизор, а пред него на пода стояха Ексбокс 360, Плейстейшън и Уий. Бюрото, на което Блей подготвяше домашните си, беше също така спретнато и организирано като картите за видеоигрите му. Отляво имаше малък хладилник, кошче за отпадъци, честно казано, наподобяващо с формата си пенис, и оранжево сандъче за празни бутилки.
Блей се беше запалил по екологията от известно време и се вълнуваше от рециклиране и повторна употреба на суровините. Което беше толкова типично за него. Правеше месечни дарения на една фондация за защита на животните, хранеше се само с месо от свободно отглеждани животни и държеше на биопродуктите.
Ако имаше такова нещо като ООН при вампирите, където да членува, или пък начин да работи в Убежището, би го направил на мига.
Блей беше най-близкото нещо до ангел, което Куин някога беше срещал.
По дяволите. Трябваше да изчезне оттук, преди баща му да е уредил изритване на цялото им семейство от глимерата.
Размърда се в опит да облекчи болката в кръста си и осъзна, че не само вътрешните увреждания го караха да се чувства зле. Пликът, предаден му от догена на баща му, още си седеше пъхнат в колана на панталона му въпреки побоя.
Не искаше отново да вижда намиращото се вътре, но то някак се озова в мръсните му окървавени ръце.
Въпреки замъгленото си зрение и мъчителната агония, в която се намираше, той се съсредоточи върху документите. Вътре бяха родословното му дърво, включващо пет поколения, и актът му за раждане. Той погледна трите имена на най-долния ред. Неговото беше отляво, на противоположната страна на по-големите му брат и сестра. То беше зачертано с голям кръст, а отдолу със същото мастило се бяха подписали майка му, баща му, брат му и сестра му.
Отстраняването му от семейството изискваше много писмена работа. Актовете за раждане на брат му и сестра му трябваше да бъдат преработени, също и брачното свидетелство на родителите му. До Съвета на принцепсите трябваше да бъдат изпратени декларации за обезнаследяване, отричане от родителски права и молба за изключването му от редиците на аристокрацията. След като името на Куин бъдеше заличено от списъка на глимерата и от родословното дърво, лийдайърът на Съвета щеше да състави официално писмо, което щеше да бъде изпратено на всички аристократични семейства, за да ги уведоми за изключването му.
Всички с дъщери на подходяща възраст за създаване на семейство трябваше да са предупредени, разбира се.
Това беше толкова нелепо. При различните му на цвят очи нямаше опасност на врата му да се метне някоя аристократка.
Куин сгъна на две акта си за раждане и го върна в плика. Докато го затваряше, почувства празнота в гърдите си. Да бъдеш съвсем сам на света дори и като възрастен, беше плашещо.
Но да навреди на онези, които се бяха отнесли добре с него, беше още по-лошо.
Блей влезе с поднос с храна в ръце.
— Не знам дали си гладен…
— Трябва да си вървя.
Приятелят му остави подноса на бюрото.
— Не мисля, че идеята е добра.
— Помогни ми да стана. Ще се оправя.
— Глупости — прозвуча женски глас.
Лекарката на Братството се появи пред тях от нищото. Служебната иМ чанта беше от старомодните — с две дръжки отгоре и с форма на самун хляб, а престилката й беше бяла, точно като тези, които носеха в клиниката. Фактът, че беше привидение, нямаше значение. Всичко у нея, от дрехите и чантата до косата и парфюма, стана плътно и осезаемо, когато пристигна, все едно че беше напълно нормална.
— Благодаря, че дойде — каза Блей. Добър домакин, както винаги.
— Здравей, докторе — измънка Куин.
— Да видим какво имаме тук. — Джейн седна на ръба на леглото и го заоглежда с професионално око, без да го докосва.
— Не изглеждам точно като кандидат за модел на «Плейгърл».
— Колко бяха? — Гласът иМ не звучеше ведро.
— Осемнайсет. Сто.
— Четирима — намеси се Блей. — Четирима Бранители на честта.
— Бранители на честта? — Тя поклати глава, като че не можеше да разбере правилата на расата. — Заради Леш ли?