Издирваният
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #17
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Издирваният». Краткое содержание книги:
Престъплението е извършено близо до мястото, откъдето започва това необикновено пътуване. Ричър не подозира, че е в открадната кола със заложница. А двамата мъже не подозират, че са качили на автостоп най-неподходящия човек.
Бившият военен полицай и друг път е попадал в центъра на сложни конспирации. Но този път той не знае кои са добрите и кои лошите. Никой не казва истината – нито похитителите, нито заложницата. Нищо не е такова, каквото изглежда. А полицията вече издирва огромен мъж със счупен нос.
Джеймс Бонд, Мръсния Хари и Джейсън Борн не биха пожелали Ричър за противник.
Read more:
Или пък нещо друго, по-комплицирано.
Табелата за самото отклонение беше нещо средно между истинска и фалшива. Вдъхваща доверие, но не особено привлекателна. След нея липсваше обичайната табела за близка бензиностанция или пък такава за ресторант. Но може би щеше да има отвъд възвишенията в далечината или пък зад следващия завой.
Мичъл погледна в огледалото, даде мигач и намали още повече. Политика на Бюрото, целяща максималната сигурност на водача и пътниците. Кракът му се вдигна от газта, колата се залепи за бялата линия и навлезе в завоя бавно и сигурно. Мигачът остана включен, докато стигнаха долния край на рампата и поеха надясно по обикновено двулентово шосе. Отново в южна посока, може би на сто и петдесет километра от Париж на Средния запад.
След километър и половина подминаха една бензиностанция, а след още толкова — някаква безименна закусвалня. После дойде ред на последната табела без реклама, прясно боядисана със синя боя като онази на магистралата. Вероятно за да скрие името на мотела и стрелката, която сочеше към него.
От двете страни на шосето нямаше нищо друго освен заспали ниви, също като в Айова. Засети с пшеница, сорго и слънчоглед. В момента изглеждаха бездействащи, но след шест месеца щяха да са избуяли нависоко, доказвайки плодородието на най-добрата прерийна почва в света. Наоколо не се виждаха никакви следи от живот. Явно и селскостопанските сгради, доколкото ги имаше, бяха твърде далече, отвъд потъмняващия хоризонт.
Мичъл измина повече от трийсет километра в тази пустош, после отново намали. Ричър напрегна поглед, опитвайки се да открие някакви светлини. Но такива нямаше. После пътят заобиколи малка горичка от голи дървета и започна да се спуска към широка и плитка долина. Последните лъчи на залязващото слънце огряваха сградата на някакъв мотел в далечния ѝ край, наподобяващ архитектурен макет върху огромна чертожна маса.
Един доста внушителен комплекс с централен административен блок и може би трапезария, около който бяха подредени няколко бунгала с по пет-шест стаи за нощуване. Бяха дълги и ниски, с покриви от испански плочи и гладка мазилка. Имаше и голям плувен басейн. Пътеките и паркингите бяха циментирани, а между тях тъмнееха празни цветни лехи. Целият комплекс беше ограден с ниска декоративна стена, боядисана в същия блед цвят като бунгалата. От разстояние приличаше на крайбрежен комплекс, построен на възможно най-отдалеченото от морските брегове място.
Въпреки прясно боядисаните табели мотелът нямаше вид на безлюден.
В административния блок светеха лампи, прозорците на четири от бунгалата също бяха осветени. Над предполагаемото място на кухнята се извиваше тънка струя дим, а на обособените паркинги бяха спрели два леки автомобила. Тъмни на цвят седани, дълги и ниски. Фордове, разпозна ги Ричър. И двата модел „Краун Виктория“.
Точно като тази, в която се намираше в момента.
— Това ли е крайната точка на пътуването ни? — попита той.
Мичъл не му обърна внимание и продължи да шофира. Доусън също не отговори.
Ричър се надяваше да види повече с наближаването на обекта, но това не се случи. Очакваните детайли сякаш бяха скрити зад полупрозрачна завеса. Нещо му пречеше. Нещо различно от сумрака. От разстояние, което едва ли надвишаваше осемстотин метра, обектът изглеждаше обвит в някаква странна мъгла.
Разбра за какво става въпрос едва когато наближиха на триста-четиристотин метра.
Допълнителна ограда, висока най-малко три метра, от черна стоманена мрежа, чиито горен ръб бе обточен с бодлива тел, наклонена навътре под ъгъл от четирийсет и пет градуса. Оградата следваше всяка извивка на ниския зид, но беше монтирана на около три метра по-навън от него. Приличаше на невинна архитектурна прищявка от страна на собственика.
Наклонена навътре бодлива тел в горната част.
Предназначението ѝ беше не да предотвратява достъпа до обекта, а излизането от него.
Доусън набра някакъв номер на мобилния си телефон и когато Мичъл наближи оградата, автоматичният портал вече се отваряше. Минаха през него. Ричър се обърна назад и видя как той бързо се затваря след тях. Мичъл продължи по напукана от времето циментова алея, направи завой и спря пред административната сграда. Не се облегна назад и не се протегна като след дълго пътуване. Не изключи двигателя, а остави колата на скорост, задържайки я на място с крак на спирачката. Ричър разкопча колана и се опита да отвори вратата. Предположението му, че не се отваря отвътре, се оказа вярно.