Издирваният
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #17
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Издирваният». Краткое содержание книги:
Престъплението е извършено близо до мястото, откъдето започва това необикновено пътуване. Ричър не подозира, че е в открадната кола със заложница. А двамата мъже не подозират, че са качили на автостоп най-неподходящия човек.
Бившият военен полицай и друг път е попадал в центъра на сложни конспирации. Но този път той не знае кои са добрите и кои лошите. Никой не казва истината – нито похитителите, нито заложницата. Нищо не е такова, каквото изглежда. А полицията вече издирва огромен мъж със счупен нос.
Джеймс Бонд, Мръсния Хари и Джейсън Борн не биха пожелали Ричър за противник.
Read more:
Двайсет и пет секунди.
Двайсет секунди.
— Дръж се здраво! — предупреди Ричър.
Петнайсет секунди.
Той стисна кормилото с две ръце, пусна газта и скочи на спирачката. Предницата хлътна надолу. Телата им рязко политнаха напред. Той се бореше с волана, за да удържи колата. Доусън и Мичъл изобщо не намалиха. Разстоянието до Пулър беше сто метра. Петдесет. Трийсет. Ричър рязко нави волана и насочи колата към нивата вдясно от пътя. Доусън и Мичъл се стрелнаха покрай тях. Ричър описа широк завой по замръзналата пръст и видя как Доусън и Мичъл подминават Пулър с около сто и десет километра в час. Патрулката включи сирената и сигналните светлини и се понесе след тях. Ричър изскочи на пътя и пое в обратна посока. Намали едва когато наближи едната от отбивките, които беше видял преди малко. Тази вляво, която сега му се падаше отдясно. Рязко намали скоростта и навлезе в нея. Колата заподскача по неравната настилка, която бързо свърши, заменена от два тревясали коловоза. Така изминаха двеста-триста метра. Пътят свършваше зад стария паянтов хамбар. Той изскочи от колата и хукна към далечния му край. Спря и предпазливо надникна на север.
Нищо. Доусън и Мичъл ги нямаше. Все още. Вероятно бяха на два километра от тук. Зае се да изчислява наум времето и пространството. В момента вероятно намаляват, спират и обръщат обратно. Налага им се да преодолеят Пулър, вадят служебни карти, крещят и губят време.
Казано иначе, закъсняват.
Но скоро щяха да поемат обратно на юг, с максимална скорост. Положително бяха забелязали упражненията му върху замръзналата нива и щяха да се постараят да го настигнат още преди да навлязат в града.
Три минути, прецени той.
Може би три минути и десет секунди.
Приготви се да чака.
После ги видя в рамките на прогнозата си. Колата им подскачаше по неравностите на шосето и отново фучеше със сто и шейсет. Гледката беше впечатляваща. Тежкият и солиден седан сякаш се готвеше да литне в буквалния смисъл на думата. Боята му проблясваше на светлината на воднистото слънце. Държеше осовата линия с леко приклекнала задница. Ричър изтича покрай патрулката на Гудман и надникна иззад другия край на хамбара. За награда получи гледка към задницата на краун викторията, която бързо се отдалечаваше на юг. След десет секунди се превърна в малка точица, а след още десет изчезна напълно.
Той изпусна дълбока въздишка и тръгна към колата. Седна зад волана и затръшна вратата. Остана на място с ръце на коленете.
Тишината се нарушаваше от тихото бръмчене на двигателя и пропукването на различните му компоненти, изстиващи след огромното натоварване.
— Не си чак толкова скован шофьор — обади се Соренсън.
— Благодаря — каза той.
— А сега какво?
— Ще чакаме.
— Къде?
— Тук.
Тя дръпна ципа на черната си кожена чанта, измъкна телефона на Гудман и го окачи на стойката. Той изпиука кратко, колкото да съобщи, че е започнал да се зарежда. После иззвъня.
Соренсън се приведе напред и погледна дисплея.
— Това вече са моите криминолози — обяви тя.
53
Соренсън докосна зеления бутон и Ричър отново чу телефонния сигнал през тонколоните — чист и ясен, както преди.
— Имате ли нещо за мен? — попита тя.
— Да, разполагаме с част от предварителните резултати — отвърна мъжки глас.
Уморен и леко задъхан, като на човек, който говори в движение. Вероятно бърза да излезе на въздух и слънце, след като е прекарал дълги и неприятни часове в някое мазе, облепено с бели плочки, помисли си Ричър. Диша дълбоко и премигва, а след това се прозява и разкършва тяло. Представяше си сцената съвсем ясно: двойна входна врата на учреждение, няколко стъпала, паркинг. Може би с пейки и растения отстрани. Преди години човек с неговите занимания със сигурност щеше да запали отдавна жадуваната цигара.
— Казвай — подкани го Соренсън.
— Честно ли? — попита мъжът.
— Да, както обикновено — отвърна тя.
— В такъв случай не мога да ти обещая, че изгарянето се е случило след смъртта. Възможно е да е било така, но е възможно и обратното. Открихме нараняване на нещо, което е било ребро. Ако замижа, бих казал, че е рана от куршум в гръдния кош. И това би било достатъчно. Общо погледнато, в областта на сърцето. Но не бих го заявил в съда, тъй като другата страна ще ме освирка.
Пораженията от изгарянето са прекалено големи, за да се правят заключения относно външни рани.