Издирваният

Деветдесет секунди по-късно Ричър отвори вратата и обяви:

— Е, готов съм за ареста.

Излезе на студа, прекоси пътеката и опря пръсти в бетонната стена на старата помпена станция. После се разкрачи, наведе се напред и прехвърли тежестта си на ръцете.

— Заеми позиция.

Соренсън се изправи на два метра зад него, хвана пистолета си с две ръце и го насочи в гърба му.

— Изглеждаш добре — подхвърли тя.

— Но не се чувствам добре.

— Желая ти късмет. Беше ми приятно в компанията ти.

— Още не сме приключили. Надявам се да те видя отново.

Останаха в тези пози. Бетонът беше студен. После Ричър долови свистенето на гуми по асфалта. Колата спря, вратите се отвориха. Извърна глава. Синята краун виктория на Доусън и Мичъл. Те изскочиха навън с развени сака, с пистолети в ръце и тържествуващи усмивки. Размениха си няколко думи със Соренсън.

Поздравления, благодарности. После обявиха, че поемат нещата в свои ръце. Ричър отново се обърна с лице към стената. Чу отдалечаващите се стъпки на Соренсън. Колата на Гудман изръмжа и потегли.

После настъпи тишина. Нарушавана единствено от ускореното дишане зад него и воя на студения вятър.

— Обърни се — заповяда един глас. Може би на Доусън. Или на Мичъл.

Ричър охотно се подчини. Пръстите му вече бяха изтръпнали, а раменете започваха да го болят. Оттласна се от стената, зае нормална стойка и се обърна. И двамата го държаха на мушка. Изглеждаха точно така, както ги беше видял през витрината на закусвалнята. На около четирийсет, със сини костюми, бели ризи и сини вратовръзки. Все още леко раздърпани, уморени и със зачервени лица. Може би малко повече уморени и зачервени поради усилията, които бяха положили. Най-сериозното им препятствие вероятно бе разправията с Пулър. Да се занимаваш с кретени не беше лесна работа.

По-високият и по-слаб рече:

— Казвам се Доусън. А това е партньорът ми Мичъл. Бихме желали да се качиш в колата.

— Нали сте наясно, че снощи видях Кинг и Маккуин за пръв път в живота си? — попита Ричър.

— Да, пътувал си на автостоп. Приемаме изцяло тази версия. В момента нямаме лоши чувства към теб въпреки номерата с откраднатата полицейска кола. А мистър Лестър е готов да ти прости за контузията.

— Каква контузия?

— Наранил си му единия крак — поясни Мичъл. — А вероятно и чувствата.

— Значи всичко е наред?

— Абсолютно.

— Тогава защо ме арестувате?

— Не те арестуваме — отвърна Доусън. — Технически погледнато.

— Значи ме арестувате нетехнически?

— Последните законови промени ни дават изключително големи права. Оторизирани сме да ги използваме.