Издирваният

Тазът не лъжеше. Всеки от двата вида имаше своята специфична форма. Дори онзи, който бе на един милион години, открит на части при археологически разкопки, лесно можеше да бъде определен като мъжки или женски. Това оставаше неясно само ако костите се бяха превърнали в прах. Иначе казано, тазът определяше пола. Категорично, без никакви съмнения. Точка по въпроса. Ричър беше научил това в класната стая, потвърждаваха го и думите на човека от другата страна на линията.

— Значи не е била Делфуенсо — промълви Соренсън.

— Именно — потвърди гласът насреща. — Радвам се за теб. Но това е всичко, което мога да ти кажа със сигурност. Жертвата е бил мъж. От там нататък нещата са във ваши ръце.

Соренсън изключи телефона и се обърна към Ричър.

— Знаел си това, нали?

— Само подозирах — отвърна той.

— Защо?

— Заради отвличането на Луси. Нещата просто не се връзваха. Помислих си, че Делфуенсо може би е затворена някъде. Обезумяла, отказваща да сътрудничи, докато не види детето си.

— Искали са да я успокоят?

— Или да я заплашат.

— Следователно и двете са в опасност.

— Може би не — поклати глава Ричър. — Може би са в пълна безопасност. Възможни са и други заключения. Които обаче, ако се окажат погрешни, ще ни насочат в съвсем друга посока.

— Кой от двамата е загинал? Кинг или Маккуин? Или става въпрос за трети човек, за когото дори не сме чували?

— Мисля, че е Алън Кинг. Той имаше доста тлъстини, най-вече около кръста. Освен това отговаря на моята теория.

— Каква теория?

— Базирана на нещо, което каза Маккуин, когато отбихме от магистралата, за да заредим.

— Това вече го знам — че е трябвало да проявиш доверие.

— Не, преди това. Изразих съмнения по отношение на отбивката, което го подразни. Каза, че той командва.

— Може би е било истина. Все някой от двамата е отговарял за операцията. В такива случаи няма място за демокрация.

— Но в тези думи има нещо специфично, не мислиш ли? Не каза „нося отговорност“. Кой носи отговорност? При вас имате специални агенти, които поемат отговорността. Ние я възлагаме на хора с различни чинове и длъжности. Отговорността е нещо, което получаваш, което ти се поверява. Тя е власт, която се реализира надолу по веригата.

— Това е твърде субективно.

— Мисля, че при лошите нещата стоят по друг начин. Един от тях казва „аз командвам“ и всичко приключва.

— Какво искаш да кажеш? Че Маккуин е бивш военен? Или бивш полицай?

— Едва след това спомена за доверието — замислено промълви Ричър, без да отговори на въпроса ѝ. — Каза го така, сякаш е достоен за доверие. Но после стреля по мен и не ме улучи.

— В такъв случай едва ли е бивш военен или бивш полицай. Щом е бил слаб стрелец.

— Напротив, може би беше отличен стрелец.

— Но нали е стрелял от три метра? Как тогава няма да те улучи?

— Може би нарочно.

Соренсън замълча.

— Тогава изобщо не се замислих — добави Ричър. — Просто бях доволен, че съм жив. Но изстрелът беше прекалено неточен. Куршумът мина на цели трийсет сантиметра над главата ми. А може би и повече. Още помня какво казах на съдържателя: „Нямаше да те улучи дори да се беше покатерил на бюрото си“. Ставаше въпрос за десетина градуса над целта. По-скоро единайсет и нещо, ако трябва да бъда точен.