Проклятието на краля
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-155-9
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Проклятието на краля». Краткое содержание книги:
Очаквам великолепно зрелище, но въпреки това оставам удивена от разточителното гостоприемство на братовчед си. Всеки ден има лов, развлечения и пикник в гората. Организират се живи картини, а един ден — борба на кучета с бик, бой между кучета, и борба между мечки и кучета — звярът е внушителен и боят продължава три часа. Херцогът е подготвил танците с костюми и маски, които кралят обича, поръчал е и музика и представления. Има сатирични пиеси, които осмиват амбицията на Карл, краля на Кастилия, който току-що е прахосал цяло състояние, за да си откупи титлата „Император на Свещената Римска империя“. Нашият крал Хенри, който се надяваше на титлата за себе си, се смее толкова силно, че едва не се разплаква, когато пиесата обвинява Карл в алчност и арогантност. Кралицата слуша оскърбленията към племенника си с търпелива усмивка, сякаш това няма абсолютно нищо общо с нея.
В някои сутрини ни разбужда хор, който пее под прозорците ни, в друг ден пък от езерото ни викат лодкари, и ние се разхождаме с гребни лодки, на които свирят музиканти, а после се събираме за пищна регата. Кралят печели състезанието, проправяйки си упорито път през водата, с лице, почервеняло от усилието, с мускули, изпъкващи под фината ленена риза, точно както побеждава на карти, на тенис, на конни надбягвания, на борба, и, разбира се, на големия турнир, който братовчед ми, херцогът, урежда за развлечение на двора и за да покаже уменията и храбростта на краля и неговите приятели. Всичко е замислено, за да достави удоволствие на краля, нито миг от деня не минава без някоя нова екстравагантност, а Хенри се наслаждава на всичко това — победител във всяка игра, с цяла глава по-висок от всеки мъж, безспорно красив, наподобяващ изваяна статуя на принц, с навита на букли коса, с широка усмивка, с тяло на млад бог.
— Похарчи цяло състояние, за да осигуриш на краля най-хубавото гостуване през годината — отбелязвам пред братовчед си. — Това е твоето кралство.
— По една случайност разполагам с цяло състояние — отвръща той небрежно. — А това наистина е моето кралство.
— Успя да убедиш краля, че това е най-красивият и добре поддържан дом в Англия.
Той се усмихва.
— Говориш така, сякаш това не е триумф. За мен, за дома ми, за името ми. Също и за дъщеря ти, която ще наследи всичко това.
— Просто работата е там, че още от детските си години кралят не умее да се възхити на нещо, без да го пожелае за себе си. Не е склонен към радост, лишена от интерес.
Братовчед ми ме взема под ръка и ме повежда покрай топлите градински стени от пясъчник към мишените за стрелба с лък, където чуваме как дворът коментира с възклицания състезанието, и изблиците на аплодисменти при добър изстрел.
— Мило е от твоя страна, че ме предупреждаваш, братовчедке Маргарет, но не ми е нужно предупреждение. Никога не забравям, че бащата на този крал нямаше нищо, че дойде в Англия почти само с дрехите на гърба си. Всеки път, когато синът му види земевладелец като теб или мен, чиито права датират още от времето на норманския херцог Уилям, или дори от по-рано, той усеща как лека завист загризва сърцето му, изпитва лека тръпка на страх, че не притежава достатъчно, че не представлява достатъчно. Той не е отгледан като нас сред хора, съзнаващи, че са сред най-видните личности в Англия. Не е като теб и мен, роден знатен, възпитан като принц, на сигурно място в най-великолепните сгради на Англия, откъдето погледът се рее над обширни земи. Хенри е роден като син на претендент. Мисля, че винаги ще се чувства нестабилен на такъв нов трон.
Притискам ръката му.
— Внимавайте, братовчеде — съветвам го. — За никого, особено за онези от нас, които някога владееха този трон, не е безопасно да говори за Тюдорите като за новодошли. Никой от нас не беше отгледан от баща си.
Бащата на херцога беше екзекутиран за държавна измяна срещу крал Ричард, моят — за държавна измяна срещу крал Едуард. Навярно измяната тече във вените ни заедно с кралската кръв и ще е благоразумно да се погрижим никой да не си спомня за това.
— О, не е вежливо да говоря така — признава той. — Вярно е, разбира се. Но не е вежливо от моя страна, като домакин. Но мисля, че му показах това, което исках да види. Той видя как живее един велик лорд на Англия. Не язди коня си по стълбите като дете, не замерва с яйца арендаторите си, не се прави на глупак и не си пилее времето по цял ден, не обещава любов на момичета по кръчмите и не изпраща знатни любовници на тайно място да родят дете, сякаш се срамува от мръсни дела.