Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
— Ало, ало? — развика се Ръсти. — Това не е запис, нали?
— Не. Кой се обажда, моля?
Той погледна в тефтерчето си.
— Мис Ланкастър?
— Моля? — попита озадачено жената. — Не, не съм мис Ланкастър. Вие Лий Ланкастър ли търсите?
Лий Ланкастър! Посланикът! Значи това беше телефонът на посланика!
— Да, да, точно него търся. С кого говоря?
— Тук е Рейчъл Шъруд, сътрудничката на посланика — отвърна тя. — Кой се обажда, моля?
— Доктор Ръсти Сандърс от ЦРУ във Вашингтон. Мис Шъруд, трябва да говоря спешно с командира на полета, а няма как да се свържа с него. Въпросът е изключително важен. Бихте ли занесли телефона в пилотската кабина? Ако връзката се разпадне, помолете командира да държи апарата близо до прозореца и да изчака да му се обадя пак.
— Разбира се, доктор Сандърс. Имате късмет. Аз всъщност съм в кабината и командирът е до мен. Един момент.
Рейчъл подаде слушалката на Холанд.
— Капитан Холанд слуша.
— Вие ли сте командирът на полета?
— Да, аз съм. Кой е на телефона?
— Аз съм от ЦРУ, доктор Ръсти Сандърс. Капитане, знам, че това, което ще ви кажа сега, ще ви прозвучи много странно, но ако не се вслушате в съвета ми и не предприемете незабавни действия, последиците ще са фатални.
— Фатални? Какво по-фатално от положението, в което вече се намираме, докторе?
— Капитане, моля ви, изслушайте ме. Известно ви е, че в Исландия бе извършена аутопсия на професор Хелмс, нали?
— Да. Известно ми е също, че според световните медии изследванията за вирус са дали положителен резултат.
— Грешите, капитане, или по-скоро медиите грешат. Разговарях с главния патолог в Исландия. Няма доказателства за активна вирусна инфекция. Професорът, изглежда, е починал от инфаркт. Действително е показал някакви симптоми, сходни с грипните, но те са съвместими и със сърдечния пристъп.
— Сериозно ли говорите?
— Напълно. Вижте, сър, това не значи, че Хелмс не е бил вирусоносител, но поне показва, че смъртта му не е причинена от вирус. А дори да е бил вирусоносител, ако инфекцията не е била в активен стадий, не би могъл да предаде заразата на пътниците в самолета. Лично аз се съмнявам, че някой от вас се е заразил.
— Съжалявам, докторе, но вече имаме болен на борда — едно момиченце с висока температура и други присъщи на грип признаци.
Ръсти пресметна бързо наум.
— Не може да е германският вирус, капитане. Много е рано, за да е минал инкубационният период.
— Това е добра новина. Но вие се обадихте за друго, нещо, за което се страхувахте, че няма да ви повярвам.
— Капитане, трябва веднага да смените курса. Иначе след по-малко от тринайсет минути някакъв боен самолет ще се опита да ви свали в следващата точка от полетния ви план. Доколкото ми е известно, атаката е организирана от „Ал Акба“ — мощна терористична организация, поддържана от иранците. Засякохме едно арабско съобщение с координатите от плана ви. Изключете и транспондера си, те знаят кода.
Холанд не можеше да повярва на ушите си. Пресегна се и изключи транспондера, после закри слушалката с ръка и се обърна към Рейчъл.
— Би ли отишла да извикаш втория пилот? Той е в спалното помещение зад кабината. Първата врата вдясно, като излезеш.
Тя долови тревогата в гласа му и скочи от мястото си.
— Докторе, какво ще спечели някой, ако ни свали? — продължи Холанд. — Вече всички ни смятат за измрели.
— В самолета е Лий Ланкастър, нали?
— Да, ако имате предвид посланика.
— Капитане, от години наред всички терористични организации в Близкия изток се опитват да убият посланик Ланкастър. Не ги е грижа кой друг ще пострада покрай него, за да осъществят целта си, са готови да унищожат и вас. Намесени са и други фактори, но сега нямам време да ви ги обясня.
— Значи искате да променя курса, да заобиколя следващата точка от плана и да продължа по направлението, така ли?
Ръсти изведнъж осъзна, че от притеснение за предстоящото покушение изобщо не бе помислил за по-нататъшния път на самолета. Ако „Ал Акба“ не успее да го порази по трасето, щеше да го направи след приземяването. „Куантъм“-66 нямаше никакъв шанс да оцелее в Мавритания. Планът на Рот бе скроен перфектно — във въздуха или на земята, боингът бе сигурна мишена.
Той затвори очи и се опита да си представи Атлантическия океан в африканската му част. Имаше няколко острова на юг, но никой от тях не би приел самолета на своя земя.