Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Роб се наведе и включи метеорологическия радар. Необичайни линии и криви заподскачаха по екрана.
— Това пък чудо какво е? — зина той.
Холанд погледна натам, свъси вежди и реагира мигновено. Изключи автопилота, рязко наклони самолета наляво и заоглежда лявата полусфера от въздушното пространство.
— Дик, изгаси бързо всички светлини!
Роб панически изпълни нареждането.
— Какво има? — изхълца уплашено.
Холанд продължаваше да гледа съсредоточено навън. Самолетът бе променил първоначалния си курс с 45 градуса и продължаваше да завива наляво с наклон 40 градуса.
— За да получиш подобна картина на радара, значи някой в непосредствена близост е насочил своя радар към нас. При това сигналът е много силен. Трябва да е тактически радар. — Холанд се почеса по брадичката и грабна телефона на Рейчъл. Може би прибърза… Ами ако Сандърс се окаже прав? — Ало, докторе? Докторе, къде сте?
— Какво става, капитане? Да не би да виждате нещо отвън?
— Да… Изчакайте малко, ако обичате.
Подаде слушалката на Рейчъл и включи първо светлинния надпис „Затегнете коланите“, после уредбата.
— Тук е командирът. Моля всички да заемат местата си и да затегнат коланите. Стюардесите също.
Спомени от недалечното минало нахлуха в главата му — тактически процедури и маневри, военни учения и реални бойни действия във Виетнам. Самият той бе разработвал стратегии как транспортни самолети да избягват ударите на изтребители при определени условия, но те не бяха приложими за „Боинг 747“ на дадената височина. Ако сега наистина искаха да ги свалят, нямаше начин да не улучат такава огромна и тромава мишена.
Юри увеличи скоростта до максимално допустимата и на 11 300 метра премина в хоризонтален полет. Боингът беше на около десет километра пред него, точно както по план, но внезапно направи остър завой наляво и светлините му изгаснаха.
Той знае! Разбрал е някак! Добре, приятелче, прави си виражчета, завивай си колкото искаш — с това грамадно корито трудно ще ми избягаш!
Отне ръчките на двигателите и натисна ключето за спускане на левия ракетоносач. Малките хидромотори забръмчаха, носачът се плъзна напред и силна въздушна струя разклати леко самолета. Юри притегли тубоса към себе си и разчете множеството черти, вълни и знаци на проекционния индикатор. Зави още малко вляво, за да следва боинга, и насочи ракетата към вътрешния двигател на лявото му полукрило. Бойните глави регистрираха приближаващия топлинен източник и тътенът им се усили.
Ъгълът, под който визираше боинга, се увеличаваше, тъй като „Куантъм“-66 продължаваше да завива. Юри се намръщи. Трябваше да решава бързо: или веднага да изстреля ракетата, или пък да маневрира зад боинга и да го следва, докато той престане да извършва виражи.
В мига, в който натисна пусковия бутон, осъзна, че е сгрешил. Оглушителен гръм разтърси гълфстрийма и ракетата излетя от носача към вътрешния ляв двигател на „Куантъм“-66. Но боингът направи пореден остър завой и вместо лявото му крило на преден план останаха дясното крило и външният десен двигател.
Юри затаи дъх.
За части от секундата ракетата сякаш се поколеба във въздуха. Първоначалната инфрачервена светлина, в която се целеше, изведнъж избледня и на нейно място запулсира друга ярка светлина, много по-силна от предишната.
Втората светлина явно се оказа по-привлекателна. Задната част на ракетата се повдигна леко и тя се насочи право към нея.
Джеймс Холанд наклони носа на самолета, докато намали височината със стотина метра, и отново зави. Ненапразно бе участвал във войната; опитът го бе научил, че действията му трябва да са непредсказуеми за противника.
— И да има някой отвън — каза той, — аз не го виждам.
В този момент нещо изсвистя във въздуха със страшна сила и от дясната страна на боинга с адски тътен изригна същински вулкан от ослепителна светлина.
— Какво… — изрева Роб и извърна глава по посока на експлозията.
Рейчъл изпищя и залитна от стола си.
Кръвта нахлу във вените на Холанд и сърцето му заби до пръсване.
Боже мой! Улучиха ни!
Значи наистина някой ги дебнеше вън.
Двамата с Роб тутакси погледнаха към командното табло. Всички индикатори за четвъртия двигател сочеха нулата.