Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
— Защо?
— Защото е съвсем нова и надали я знае.
Шери посегна към телефонния указател, но Ръсти я спря и вдигна слушалката.
— Знам как да се свържа с тях.
— Давай тогава! Имаме само деветнайсет минути.
На борда на Полет 66
— Може ли да вляза? — попита Рейчъл Шъруд.
— Разбира се! Заповядайте — зарадва й се Холанд. — Тук съм толкова самотен.
— Къде е вторият пилот? — Тя се настани на малкото столче в средата на кабината и кръстоса дългите си крака. Нежното ухание на парфюма й напомняше за цветя, красота и женственост.
— Спим на смени и сега е негов ред. Защо не седнете на мястото му, та да ви виждам по-добре?
— Нямаме нищо против. — Рейчъл се премести от дясната му страна.
— Как е момиченцето долу?
— Ако не се бояхме от този… специален вирус, бих казала, че просто кара най-обикновен грип. Нали знаете колко лесно се простудяват децата? Не е седяла близо до професора, а и никой друг не се е разболял. При сегашните обстоятелства обаче… — Тя въздъхна тежко и млъкна.
— Да? — подкани я Холанд.
— Ами просто изглежда доста подозрително.
— А вие как се чувствате?
Рейчъл се усмихна широко и го погледна в очите.
— Аз пък дойдох тук да питам вие как сте. Аз съм добре. Лий е силен човек, точно като вас, и ми вдъхва кураж.
Холанд изпита известна ревност. Искаше му се тя да търси упование в него, а не в посланика, но все пак намери утеха в сравнението „силен човек, точно като вас“.
— Не ми отговорихте на въпроса, Джеймс. Добре ли сте? — Рейчъл не отместваше поглед от лицето му — дълбок, интимен поглед, който изведнъж го накара да извърне глава смутен.
— Добре съм, да, доколкото може да бъде добре човек в подобна ситуация — засмя се той, макар и не много убедително.
Какво ти става? Мънкаш като студент на изпит!
— Имам усещането — каза бавно тя, — че не желаете да споделите тревогите си с никого, най-малко с втория пилот. Страхувате се да покажете чувствата си, нали?
— Смятате, че съм на ръба на нервна криза ли? — опита да се пошегува той.
— Съвсем не! — поклати глава тя. — Но не сте и някой дебелокож тип, дето си върти палците и се чуди как да изглежда по-мъжествен.
— Така ли?
— Така ми се струва. Мисля, че умея да преценявам хората. И не се безпокойте, като сляза долу, няма да грабна първия мегафон и да разглася тайните ви.
Този път Холанд се засмя от сърце.
— Според бившата ми съпруга аз съм саможив и не умея да разговарям с хората.
— Да, но тя не е тук, нали?
— Не, не е — отвърна й лаконично той. Чувстваше се странно неуверен в себе си.
Рейчъл протегна ръка към него. Когато чу за бившата му съпруга, инстинктивната й реакция бе да се отдръпне и да бъде по-предпазлива. Познаваше го едва от няколко часа, ако въобще можеше да се каже, че го познава. Но нали точно в това бе предизвикателството? Омръзнало й беше да се затваря в черупката си и да играе ролята на благовъзпитана дама, която не смее да се държи открито с мъжете.
— Джеймс, затова пък аз съм тук. И може да прозвучи нахално, но вие… ти не си ми безразличен. Искам да бъда близо до тебе. Ако щеш, приеми го като чист егоизъм от моя страна.
Холанд трепна. Рейчъл явно не се шегуваше — говореше съвсем искрено. Инстинктът му подсказваше, че трябва да бъде нащрек, да потисне чувствата си и да не разкрие нищо от вътрешния си свят.
Но защо? Докога ще се затваря в себе си и ще живее със задръжки? Отдавна не бе изпитвал такава духовна близост с някого, камо ли с красива, интелигентна жена като нея.
— Рейчъл, аз… не крия нищо съдбоносно от теб. Все пак, нали… и двамата сме… обезпокоени…
— „Уплашени до смърт“ като че ли е по-точно.
— Така е наистина. Вече не знам на кого да вярвам. Първо ме уверяват, че всичко е фалшива тревога и нещата ще се успокоят до ден-два, после ми казват, че цял свят се страхува от нас, а сетне застрелват една от пътничките… — Думите заседнаха в гърлото му.
— Ти направи всичко по силите ти, за да я спасиш.
— Смяташ ли? — попита той с горчива усмивка. — Все си мисля, че можех да я догоня, да се помъча да я вразумя… За бога, Рейчъл, та тя беше млада майка, а те я направиха на решето!
— Значи щяха и тебе да застрелят, без да им мигне окото. Сам каза, че им е наредено на всяка цена да опазят зоната. Каква полза, ако те бяха проснали на земята? Сега се нуждаем от силен водач, Джеймс, а не от мъртви герои.