Часовникът на Пандора

— Разбирам — каза вицепрезидентът след кратко мълчание. — Изчакайте така.

Прехвърлиха го на техническия отдел, а после на оперативния, откъдето му обещаха да проверят в компютрите.

— Не могат ли да побързат? — продължаваше да нервничи Шери.

Най-сетне гласът на вицепрезидента прозвуча отново в слушалката:

— Ето какво открихме, доктор Сандърс: единайсет наши клиенти са разговаряли от Исландия през последните седем часа, но девет от тях са звънели оттам и след часа за излитане на боинга, така че за вас представляват интерес само другите два номера.

— Чудесно. Бихте ли ми ги казали?

Любезният началник съобщи на Ръсти номерата и му даде инструкции как да установи връзка от обикновен телефон или по пейджър.

— Длъжен съм да ви предупредя, че нашите телефони не са предназначени за използване по време на полет. Ако някой държи антената близо до прозореца, може и да успее да чуе нещичко, но по-вероятно е нищо да не се получи.

— Ясно. А случайно да знаете на кого принадлежат двата телефона?

Последва ново мълчание.

— Ало… — започна Сандърс.

— При дадените обстоятелства, мисля, че мога да ви кажа имената на клиентите. Единият номер е регистриран на някой си Карл Уилхойт от Ен Би Си, Ню Йорк. Другият е на… не мога да разчета първото име… някой си Ланкастър от Манасас, Вирджиния.

— Да, записах. Хиляди благодарности.

Ръсти набра първия номер.

— Уилхойт — отговори почти веднага мъжки глас.

— Карл Уилхойт ли е?

— Бил, ти ли си? Не получи ли известието ми за часа на пристигане?

— Мистър Уилхойт, аз съм доктор Ръсти Сандърс от ЦРУ. Вие на борда на „Куантъм“-66 ли се намирате?

— Опазил ме бог! Не, аз само правя репортаж за него. Ние сме в частен самолет и се връщаме в Ню Йорк. Откъде взехте номера ми?

— Извинете за безпокойството. — Ръсти прекъсна и навъртя втория номер.

След осем позвънявания чу запис:

— Съжаляваме, набраният от вас номер не отговаря на нашия сигнал. Лицето, което търсите, ще получи съобщение, че сте се опитали да се свържете. Моля въведете кода на страната, кода на града и телефонния номер, от който се обаждате, а след като чуете сигнала, оставете и името си.

Ръсти изключи, после набра повторно същия номер.

— Остават четиринайсет минути, Ръсти! — потропа с крак Шери. — Само четиринайсет минути!

— Знам, Шери, знам.

Отново се изредиха пет, шест, седем позвънявания. Сега пак ще ми пуснат записа! — отчая се Ръсти и се приготви да затвори.

— Ало? — стресна го женски глас в слушалката.

Когато в пилотската кабина първо се разнесе странното пиюкане, Джеймс Холанд веднага съобрази, че не би трябвало да е от боинга, но за всеки случай хвърли бърз поглед върху приборите по командното табло. За разлика от него Рейчъл Шъруд познаваше звука добре, но отначало помисли, че то сигурно идва от самолета. Пиюкането спря за секунди, после започна отново. Чак тогава тя се сети и измъкна клетъчния телефон „Иридиъм“ от чантата си.