Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Холанд реагира светкавично. Дръпна рязко ръчките на двигателите до малък газ, увеличи наклона до почти 90 градуса и натисна левия педал, за да плъзне носа на самолета към прикритието от облаци няколко хиляди метра по-долу, като същевременно изтегли докрай интерцепторите. Огромният боинг потрепна от претоварването и влезе в стръмно снижение.
— Дик, нещо гори ли от твоята страна?
Роб опря лице в десния прозорец.
— Не! Но нямаме двигател на четвъртата конзола!
Управление! Работи ли управлението? — помисли си Холанд и погледна бързо към хидравликата. Четвъртата система за управление беше безвъзвратно загубена, но останалите, слава богу, работеха нормално. Кормилата отговаряха на подадените команди.
Нападателят се намираше някъде от лявата му страна и без съмнение щеше да стреля и втори път, щом заеме удобна позиция. А втори удар боингът не можеше да понесе. Единствената надежда за спасение, реши Холанд, е да продължи с неочакваните виражи, да се спусне възможно най-ниско и да охлади двигателите, за да разсее топлинната диря, която оставя за противника.
Трябва да го заблудим, че е успял. Но как? Радиото, разбира се!
— Дик, нагласи първото радио на аварийната честота. Кажи им, че сме ударени, дясното крило е силно повредено и самолетът е неуправляем. Постарай се да ги убедиш, че положението е неспасяемо. Аз ще направя същото по моето радио.
— Но какво все пак беше това?
— Ракета въздух-въздух.
Роб намери търсената честота и започна да крещи в микрофона:
— Тревога! Тревога! „Куантъм“-66 е поразен от ракета! Дясното крило е разрушено, самолетът е неуправляем! Падаме!
Добави и географските координати на местонахождението им.
Холанд повтори същото съобщение по късовълновата радиостанция и връчи интеркома на Рейчъл.
— Рейчъл, натисни първото и третото копче и предай на който ти се обади, че командирът е наредил незабавно да се изгасят всички светлини в салона.
Рейчъл грабна слушалката, а Роб загаси предните светлини.
Спускаха се с опасно висока скорост. При такова пикиране крилото можеше да се откъсне, ако беше сериозно повредено. Холанд знаеше, че поема огромен риск, но друг избор нямаха.
Юри Стеблинко проследи внимателно полета на ракетата, но не видя очакваната кълбовидна мълния, когато тя достигна целта, а някаква много по-слаба и мимолетна светлина. Не можеше да си обясни това странно явление — нали лявото крило на боинга, където бе насочен ударът, беше през цялото време в полезрението му, а левият двигател захванат от прицела? Вярно че пилотът на боинга твърде изкусно избягваше ракетата със стръмните си завои, но все пак…
Изведнъж по аварийната радиочестота някакъв истеричен глас обяви тревога за „Куантъм“-66 и спомена повреда на дясното крило.
Пред очите му боингът повдигна нос в ляв наклон и започна да пропада — типично поведение за голям самолет, току-що изгубил ляв двигател и може би част от лявото полукрило. Но пилотът бе съобщил за повреда в дясното, а не лявото крило. Може да съм пропуснал експлозията в отдалечената страна на самолета, помисли си Юри, но тогава защо боингът ще се накланя наляво? Имаше нещо нередно в цялата работа, ала сега не беше моментът за разсъждения.
Юри се спусна по дирите на боинга и също премина в ляв наклон, за да го следва. Изтегли максимално интерцепторите и отне двигателите до малък газ, колебаейки се дали да не изстреля и втората ракета. Ако боингът наистина бе изпаднал в „свредел“, втори удар не беше необходим. Просто ще го проследи донякъде, за да се увери в точното попадение на първата ракета.
Ами ако все пак не беше улучил?
В пилотската кабина на „Куантъм“-66 висотомерът показваше снижение до 9150 м, а скоростомерът отчиташе максимално допустима скорост. Пътниците се бяха вкопчили в седалките, стомасите им се бунтуваха от спираловидното движение, а в ушите им още отекваше експлозията на ракетата. Взривът така разтърси боинга, че количките с храна полетяха по пътеките и едва не смазаха две стюардеси, после самолетът се килна рязко надолу и всички до един се разпищяха. Ужасът, че ще катастрофират, бе ясно изписан на пребледнелите им лица.
Холанд поддържаше наклона на самолета около 70 градуса и с постоянно усилие върху щурвала назад не позволяваше на скоростта да надвиши допустимата. Управлението работеше безпроблемно, сякаш двигателят си бе на мястото и нямаше повреди на крилото. На височина 8500 м Холанд промени посоката и влезе в стръмна, стегната спирала надясно. Който и да бе отзад, трябваше да се пристрои на нова позиция за стрелба, а това изискваше време.