Часовникът на Пандора
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
— Аз не съм никакъв водач, Рейчъл — каза унило Холанд. — Аз съм най-обикновен пилот, който обича да лети. Искам да си карам самолета, и толкова.
— Баща ти също ли беше пилот?
Холанд се намръщи и тръсна глава с неприязън.
Рейчъл разбра, че го е засегнала по болното му място.
— Откъде ти дойде наум този въпрос?
— Ами… Нали знаеш — бащи и синове, наследствени професии и тъй нататък.
— Била ли си някога в Грили, Колорадо?
— Не, но съм била в Денвър, а имах приятелка от Грили. Той е близо до Денвър, нали?
— Да, около осемдесет километра на север.
— Там ли си израсъл?
— В известен смисъл — отвърна уклончиво Холанд.
Рейчъл не разбра подтекста и се пооживи.
— Грили е малко градче, нали? Нищо чудно моята приятелка да е познавала семейството ти!
— Ако ги е познавала, надали има хубави спомени. Баща ми беше един досаден натегач, готов на всичко, за да направи кариера — като почнеш от абсурдните му начинания в бизнеса и стигнеш до жалките му опити да влезе в политиката. Целият град го ненавиждаше. Срамувах се, че съм му син.
— И той ли се казваше Джеймс?
— Представяше се като Големия Джим! — изсумтя презрително Холанд. — Големия Джим Холанд. Дори се кандидатира за кмет под това име. Аз затова не позволявам на никого да ме нарича Джим.
— Той с какво си изкарваше прехраната?
— С търговия. Голям шарлатанин беше, ненадминат мошеник. Умееше да омайва хората и да им пробутва стоката си. Можеше на ескимос хладилник да продаде. И хич не го интересуваше дали стоката, която продава, е здрава и има някаква стойност. Майка ми всеки ден отбиваше тълпи от разгневени клиенти и партньори, кредитори и данъчни инспектори. Той купуваше всичко на кредит, беше факир в издействането на кредити. Още има здания в Грили, които носят името му. Първата му грижа, след като купи или построи нещо, беше да си лепне името на фасадата, и то с букви от камък или бетон. Сградите отдавна са отнети за дългове, но името му не може да се заличи.
— А ти, обратното, мъчел си се да скриеш своето, така ли?
— Направо исках да съм невидим! — Холанд се замисли. — Всъщност за него аз си бях невидим. Изобщо не съществувах, докато не му скимнеше да ме използва за поредната си рекламна кампания: „Вижте ме, аз съм Големия Джим, грижовният баща!“.
— Искрено съжалявам за теб — прошепна Рейчъл съчувствено.
— Мисля, че заради него не мога да общувам истински с хората. Един вид психологическа реакция. Самотник съм, или саможив, както казваше Сандра.
— Джеймс, видях как общуваш с пътниците. Ти си много по-открит и дружелюбен човек, отколкото си мислиш.
— Видяла си просто командира Джеймс Холанд. Знаеш ли, по-рано си мечтаех да се върна в средновековието и да си живея сам в някоя планина, далеч от срама, че съм син на Големия Джим. Винаги съм се старал да оставам в сянка. Дори като командир избягвам да говоря по уредбата, ако не е абсолютно наложително.
Двамата се умълчаха.
— Баща ти жив ли е? — попита стеснително Рейчъл след близо минута.
— Не, почина преди петнайсет години. Аз дори не отидох на погребението. Извинявай, не знам защо се разприказвах. Всичко това е отдавна минало.
— Няма за какво да се извиняваш. А ти как стана летец?
— По случайност. Любов от пръв полет, както му викам аз.
Разказа й как в гимназията спечели безплатно пътуване със самолет и още тогава реши, че ще стане пилот. Постъпи във Военновъздушната академия и любовта му към небесните висини бе щедро възнаградена с множество почести и отличия. После дойде войната във Виетнам, където той бе единственият летец с 63 мисии в Да Нанг.
Накрая каза и няколко думи за неуспешния си брак със Сандра.
— Вината е моя. Аз наистина съм затворен и необщителен. Сега например ти чу за мен повече, отколкото Сандра за целия ни десетгодишен брак. Извинявай пак, нямах намерение да си изливам душата…
— Аз пък точно това исках да направиш.
— И успя! Права си, Рейчъл, ти си изключително добър слушател. Вече имам чувството, че се познаваме от много, много отдавна…
— Ами то си е така. За пръв път се срещнахме в началото на полета, а оттогава се случиха толкова неща.
Холанд срещна открития й мек поглед и смутено сведе глава. Забеляза, че не носи халка, и се престраши.
— И аз бих искал да те помоля за нещо.
— Да, кажи?