Стъклени гейши
- Автор: Куин Сузана
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692992
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стъклени гейши». Краткое содержание книги:
За Стефани работата в квартала за забавления „Ропонги” в Токио изглежда неустоимо привлекателна и доходна. Компаньонка в бар? Защо не! Съвременна гейша - приятен флирт с богати бизнесмени, изискани питиета, отлично заплащане и... никакъв секс. Приятелките й от училище Джулия и Анабел печелят много и твърдят, че всичко е напълно безопасно.
Да започне е лесно - клубовете търсят красиви европейки. Но почти веднага Стефани осъзнава, че Анабел е изчезнала, а Джулия се е превърнала в развалина. Зад блясъка и шума на нощните заведения се крие една перфектно смазана машина, която осигурява всякакви удоволствия на клиентите. Алкохолът и дрогата са неразделна част от живота.
Докато търси Анабел, Стефани се запознава с властната и харизматична Мама сан, която знае всичко за мъжете. И занаята. Историята на секс индустрията, разказана от нея пред английски журналист, се превръща в бестселър. Затова, когато Стефани „открадва” клиент от клуба и, за да изкара повече пари, тя си създава сериозен враг. Опасността става още по-голяма, когато младата жена неволно попада на етажа, където определено се вършат нередни неща. Стефани осъзнава, че трябва да напусне „Ропонги” възможно най-бързо. Ако иска да се върне в реалността.
*
Вдъхновена от истински случай, тази книга ще се запомни с емоционалното напрежение и усещането за автентичност.
Запознайте се с тъмната страна на Токио!
Въпреки че Ямамото сан бе придобил лошия навик да вдига блузата на Стеф като някой непослушен ученик, държанието му беше приемливо и вечерята й се стори почти приятна. Всъщност тя се почувства доста глупаво, задето се бе страхувала да се качи в колата му. Все пак той беше изключително богат и представителен член на японското общество. Историите за изчезнали момичета определено бяха неприятни, но в действителност не съществуваше риск да й се случи нещо лошо. Токио се смяташе за един от най-сигурните градове в света.
След като двамата се насладиха на основното ястие от месо, потопено в солена вряща вода, и сладолед с вкус на зелен чай за десерт, Ямамото сан поиска сметката. Стеф изправи гръб, прочисти гърло и си пое дълбоко въздух, преди да му зададе най-важния въпрос.
- Ямамото сан?
Господин Ямамото въздъхна.
- Отново ще ме попиташ за номера на Анабел, нали? Вече ти казах. Ще ти го дам, когато настъпи подходящият момент.
- Не. - Стеф поклати глава. - Дори и не бях помислила за това. Аз... Откога сте клиент на „Синатра“?
- От години.
- Наистина ли? - Стеф притисна коляното си в крака на масата. - Посещавали ли сте... различни клубове?
- Разбира се, че не. Единствено твоя, скъпа.
- Не, аз нямам нищо против - заяви Стеф. - Всъщност... Не искате ли да ме заведете в някой друг клуб след вечеря?
- Друг клуб ли? - Ямамото поклати глава. - В „Ропонги“? Клуб с компаньонки?
- Ами... да. Например в „Каламити Джейнс“.
- О! - Ямамото сан се умълча. - Сигурна ли си? „Каламити Джейнс“ е доста... западняшко място. Колко добре го познаваш?
- Много добре - излъга Стеф. - Една моя приятелка работи там.
- Знаеш ли как стоят нещата там? Не е като в „Синатра“.
- Да, да. Няма проблем.
- За мен е все едно. - Ямамото сан размаха пръст. - Но Мама едва ли ще бъде доволна. Посещавам нейния клуб от дълги години.
- Всичко ще е наред - каза Стеф. - Бизнесът на Мама върви чудесно в момента.
- Аз чух друго.
- Не, така е. Няма да й липсваме.
- Само за тази вечер ли?
- Зависи - отвърна Стеф и стисна салфетката в скута си. - Мислех си... Може би ще се преместя там, ако работата потръгне. Още не съм сигурна.
-О!
Сервитьорката подаде на Ямамото красив кожен калъф със сметката и той остави вътре дебела купчина банкноти. После хвана ръката на Стеф.
- Бавно се доближаваме към целта, нали? Ще станем добри приятели. Заради теб съм готов да сменя клуба.
- Благодаря - заяви Стеф.
Сърцето й биеше учестено, а влажната й ръка лепнеше в сухата длан на Ямамото.
- Е... Сега ли отиваме? - попита той.
Да - отвърна Стеф. - Шофьорът ще намери ли пътя?
Ямамото се засмя.
Всеки знае пътя до „Каламити Джейнс“.
46.
Мама
Мама се бе разположила на паянтовия стол в тесния офис на „Синатра“ и пиеше генки от малка кафява бутилка. Джордж седеше срещу нея в старо тапицирано кресло, което изглеждаше твърде изцапано и протъркано, за да бъде използвано в клуба. Между двамата имаше не повече от трийсет сантиметра разстояние. Джордж бе притиснал колене до стомаха си и придържаше бележника към гърдите си.
- Пари - заяви Мама и плесна с длан по кожената счетоводна книга. - Ето за какво става дума в нашия бизнес. Никога не притежаваш достатъчно.
От вътрешността на клуба се чуваха сподавени мъжки гласове.
- Затова започнах в този бранш. Повярвай ми, Джордж сан, в него все още има много пари, независимо какво казват хората.
Върху бюрото на Мама бяха наредени кафяви бутилки с генки. Тя добави празната към тях.
- Вече изглеждате по-добре - отбеляза Джордж. - Надявам се, че престоят в болницата няма да е толкова неприятен...
- Омръзнало ми е да говоря за болници и болести, Джордж сан. Нека сменим темата.
- Добре. - Джордж удари раменете си в стената, когато натисна химикалката върху листа. - Как върви бизнесът?
- Горе-долу - отвърна Мама. - Полицията ни направи проверка миналия месец. Тъкмо получих глобата. Този път е заради фалшиво уиски. От якудза твърдят, че скоро ще погнат и нелегалните работници. Ще видим. - Мама въздъхна и поклати глава. - Много е трудно. Наложи се да взема заем от банката, за да платя на момичетата. Но все пак ще продължа да работя. Няма как. Иначе Кайто ще остане без нищо.
Изведнъж очите й се насълзиха. Джордж спря да пише.