Стъклени гейши
- Автор: Куин Сузана
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692992
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стъклени гейши». Краткое содержание книги:
За Стефани работата в квартала за забавления „Ропонги” в Токио изглежда неустоимо привлекателна и доходна. Компаньонка в бар? Защо не! Съвременна гейша - приятен флирт с богати бизнесмени, изискани питиета, отлично заплащане и... никакъв секс. Приятелките й от училище Джулия и Анабел печелят много и твърдят, че всичко е напълно безопасно.
Да започне е лесно - клубовете търсят красиви европейки. Но почти веднага Стефани осъзнава, че Анабел е изчезнала, а Джулия се е превърнала в развалина. Зад блясъка и шума на нощните заведения се крие една перфектно смазана машина, която осигурява всякакви удоволствия на клиентите. Алкохолът и дрогата са неразделна част от живота.
Докато търси Анабел, Стефани се запознава с властната и харизматична Мама сан, която знае всичко за мъжете. И занаята. Историята на секс индустрията, разказана от нея пред английски журналист, се превръща в бестселър. Затова, когато Стефани „открадва” клиент от клуба и, за да изкара повече пари, тя си създава сериозен враг. Опасността става още по-голяма, когато младата жена неволно попада на етажа, където определено се вършат нередни неща. Стефани осъзнава, че трябва да напусне „Ропонги” възможно най-бързо. Ако иска да се върне в реалността.
*
Вдъхновена от истински случай, тази книга ще се запомни с емоционалното напрежение и усещането за автентичност.
Запознайте се с тъмната страна на Токио!
Стеф кимна безмълвно.
- Готова ли си да започнеш работа?
48.
Съвсем скоро Стеф откри, че „Каламити Джейнс“ е много различен от „Синатра“.
Първо, четирите напитки на час пристигаха на масите с изключителна точност - на всеки петнайсет минути. Тик-так, тик-так. Второ, времето, прекарано в тоалетната, се засичаше. Ако някое момиче останеше вътре повече от три минути, Рики започваше да чука на вратата. Трето, компаньонките сменяха масите на половин час, за да „се срещнат с възможно най-много мъже“, както твърдеше Рики.
Стеф едва бе прекарала десет минути с Ямамото сан, когато Рики я повика при следващия гост. Тя не искаше да се отделя от клиента си, особено след като видя заместничката си - стройно момиче с кестенява коса и безупречна усмивка, което поздрави Ямамото така, сякаш двамата бяха стари любовници. Но смяната беше задължителна. Правилата са правила, казваше Рики.
Стеф бе настанена на втора маса, а после - на трета. Непрекъснато сядаше при нови клиенти. Нямаше време да запомни дори имената им, какво оставаше да опознае останалите компаньонки в заведението. Затова тя просто се усмихваше и слушаше.
На четвъртата маса звучеше като робот.
- Здравейте, аз съм Стеф от Англия. Как се казвате?
- Джон.
Мъжът носеше бейзболна шапка и говореше с южноафрикански акцент. В същия миг при тях се появи Рики с друга компаньонка.
- Водя ви ново момиче, господин Тейлър.
- Здравейте - заяви Джулия, подаде му ръка и седна до него.
Стеф и Джулия си кимнаха.
- Рики каза, че трябва да отидеш до тоалетната - обърна се Джулия към Стеф, а окото й леко потрепна.
- Шегуваш се. - Стеф извърна глава. - Не може да ми нарежда такива неща. Къде е тя?
- Налага се да следваш заповедите тук, Стеф - отвърна Джулия с безразличен тон. - Хайде. Спиралата ти се е размазала, по-добре я оправи.
- Гримът ми е прекалено тежък - оплака се Стеф, но все пак реши да се подчини, за да не предизвиква съдбата още първата вечер.
„Синатра" и „Каламити Джейнс“ поне имат нещо общо, помисли си тя, докато минаваше през клуба. Тоалетната е пълна дупка.
Подът беше мръсен и мокър, навсякъде бяха разпръснати парчета стъпкана тоалетна хартия. Кранчето за топлата вода бе развалено и помещението се изпълваше с гореща пара. Стеф се приближи до огледалото, за да провери грима си, но повърхността му беше толкова изпотена, че тя сякаш наблюдаваше образа си под вода. След като го изчисти, забеляза върху него следния надпис с тънки, разкривени букви:
Ром и кола
Водка с тоник ЗЛ
Вино Л
Какво означаваха тези думи? Може би поръчка на клиент? Вероятно някоя компаньонка бе забравила да си вземе бележник и си записваше напитките на клиента, за да успее да завърже разговор с него в по-късен момент?
Когато Стеф се върна на масата, Джулия държеше ръката на господин Тейлър и разглеждаше визитната му картичка.
- Оправи ли си грима? - попита тя.
- Моля? А, да. Защо? Да не се е размазал отново?
- Не - отвърна Джулия, без да се обръща към нея. - Сега е добре.
Останалата част от вечерта премина в мъгла. Стеф се напи дотолкова, че спомените й наподобяваха фрагменти, съшити с груби бели конци. На няколко пъти разля напитките си, размаза грима си и падна от стола, но в, Джейнс“, където всички момичета пиеха като за последно, тя далеч не беше единствената.
Когато светлините на клуба угаснаха и от колоните прозвуча песента „Тръгвам си със самолет“ (деликатно напомняне на клиентите, че е време да се прибират), Стеф последва другите момичета, за да се преоблече. Повечето се стараеха да запазят благоприличие, въпреки че едва се държаха на краката си. Възцари се истински хаос, когато компаньонките започнаха да се блъскат в тясното пространство. Някои от тях бяха принудени да пълзят по пода, за да извадят чантите си от прашните ъгли, а останалите ги настъпваха по пръстите.
Стеф също не би проявила особено търпение в случая, но след като си спомни думите на госпожа Кимоно, реши да запази спокойствие и да изчака отвън, докато суматохата отмине.
В този миг Рики се приближи и застана до нея пред вратата.
- Някакъв мъж те чака долу - заяви тя и добави със злокобен тон: - Японец. Черен костюм.
- Моля? - Стеф премигна недоумяващо. - Ямамото сан ли? Той си тръгна преди часове. Но двамата се уговорихме да се срещнем...