Стъклени гейши
- Автор: Куин Сузана
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692992
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стъклени гейши». Краткое содержание книги:
За Стефани работата в квартала за забавления „Ропонги” в Токио изглежда неустоимо привлекателна и доходна. Компаньонка в бар? Защо не! Съвременна гейша - приятен флирт с богати бизнесмени, изискани питиета, отлично заплащане и... никакъв секс. Приятелките й от училище Джулия и Анабел печелят много и твърдят, че всичко е напълно безопасно.
Да започне е лесно - клубовете търсят красиви европейки. Но почти веднага Стефани осъзнава, че Анабел е изчезнала, а Джулия се е превърнала в развалина. Зад блясъка и шума на нощните заведения се крие една перфектно смазана машина, която осигурява всякакви удоволствия на клиентите. Алкохолът и дрогата са неразделна част от живота.
Докато търси Анабел, Стефани се запознава с властната и харизматична Мама сан, която знае всичко за мъжете. И занаята. Историята на секс индустрията, разказана от нея пред английски журналист, се превръща в бестселър. Затова, когато Стефани „открадва” клиент от клуба и, за да изкара повече пари, тя си създава сериозен враг. Опасността става още по-голяма, когато младата жена неволно попада на етажа, където определено се вършат нередни неща. Стефани осъзнава, че трябва да напусне „Ропонги” възможно най-бързо. Ако иска да се върне в реалността.
*
Вдъхновена от истински случай, тази книга ще се запомни с емоционалното напрежение и усещането за автентичност.
Запознайте се с тъмната страна на Токио!
Сега обаче й бе хрумнало нещо друго. Беше открила нова причина да прочете дневника.
Анабел е била сред най-елитните компаньонки. Всички в „ Синатра “ го твърдят. В началото тя описваше как се печелят клиенти. Според нея момичетата трябва да са настоятелни, да пращат имейли и да звънят по телефона. Не че това ми помогна особено. Но може би ще успея да науча повече от нея. Защо е била толкова добра компаньонка?
Въпреки нещата, които бе казала на Рики, Стеф знаеше, че скоро няма да получи покана за дохан. Но бе твърдо решена да започне да изкарва пари в „Каламити Джейнс“, а останалите страници от дневника на Анабел навярно съдържаха полезна информация.
Стеф се смущаваше от мисълта, че е принудена да се рови из личния живот на приятелката си, за да извлече собствена изгода, но в „Ропонги“ всяко момиче се справяше само. Анабел щеше да прояви разбиране.
Тя се зачете в записките й.
Скъпи Боже,
Искам да умра, наистина. Мечтая си земята да се разтвори под краката ми и да ме погълне. Толкова се срамувам, че дори не смея да се погледна в огледалото. Защо не мога да изпия някое магическо хапче и да забравя за случилото се снощи? За съжаление не ми остава нищо друго, освен да се скрия тук, да поговоря с теб и да се надявам, че обезболяващите скоро ще подействат. Главата ми ще се пръсне.
Защо го направих, Господи? Съгласна съм, че е по-млад от повечето мъже и е доста привлекателен, но все пак е мой клиент и... и... Ох, ужасно ме е срам. Не само защото спах с него, но и...
Стеф отпи глътка от чая и се втренчи в последните думи. Анабел спеше с клиентите си? В училище не се бе целувала с никого и винаги се бе изчервявала в часовете по сексуално образование. Стеф силно се надяваше, че сексът не е тайната на добрите компаньонки. Но Анабел за пръв път споменаваше подобно нещо. Тя продължи да чете.
... защото той ми даде пари, все едно съм някоя проститутка. Господи, чувствам се омърсена. Никога няма да си го простя. Никога. Моля те, погрижи се семейството ми да не научи. Моля те, моля те, моля те.
Заклевам се, че спирам окончателно с пиенето. Ако бях трезва, едва ли щях да отида в хотелската стая с него и... Край на алкохола. Тази вечер не съм в състояние да се появя на работа. Рики ми звъни непрекъснато. Моля те, накарай я да ме остави на мира. Не искам да говоря с никого. Нуждая се единствено от компанията на хапчетата.
Ако другите момичета в „Джейнс" научат за случилото се... (Какво ще стане тогава, Господи? Моля те, погрижи се да не разбират.)
Телефонът ми звъни отново. Накарай я да се махне.
Моля те.
Анабел
ХХХХХ
Стеф затвори дневника и отхапа от сандвича с тофу. Тъй като страдаше от силен махмурлук, храната в този час на деня можеше да й подейства като отрова или лекарство. Слава богу, оказа се второто.
Не разбирам. Наистина. Защо Анабел е била толкова добра компаньонка?
Изглежда, тя беше затъвала във все по-големи неприятности. Как бе печелила нови клиенти? Спеше ли с тях? Не, едва ли. От записките й личеше, че става дума за еднократен инцидент.
Нейната популярност едва ли се дължеше само на външния й вид. Анабел беше красива, но хората в Япония твърдяха, че най-хубавите момичета не са най-успешните компаньонки. Може би тайната й се криеше в амбицията, но Анабел не бе изявила огромно желание да продължи в същия бранш, след като изплати дълговете си. Защо клиентите я харесваха толкова?
Когато осъзна, че дневникът няма да й помогне особено, Стеф приключи с храната. Преглътна чая и гордостта си и реши да посети отново госпожа Кимоно.
- Как ме намери?
Госпожа Кимоно стоеше зад обикновена пазарска сергия пред гара „Камакура“. Върху дървената маса пред нея бяха наредени красиви птици, направени от коприна. Платът се обработваше по специален начин, за да може да бъде сгънат в различни форми според техниката на древното изкуство оригами. Така се получаваха изящни жерави с дълги шии и четвъртити криле. Госпожа Кимоно предлагаше богата палитра от форми и цветове - птица за всеки вкус.
Стеф не беше съвсем сигурна, но на лицето на старата госпожа сякаш се появи лека усмивка, когато я забеляза. Този път тя носеше черно кимоно, върху което бе избродиран зимен пейзаж: голи дървесни клони със сняг по краищата и гръмотевица, която прорязваше полите й.