Стъклени гейши
- Автор: Куин Сузана
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692992
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стъклени гейши». Краткое содержание книги:
За Стефани работата в квартала за забавления „Ропонги” в Токио изглежда неустоимо привлекателна и доходна. Компаньонка в бар? Защо не! Съвременна гейша - приятен флирт с богати бизнесмени, изискани питиета, отлично заплащане и... никакъв секс. Приятелките й от училище Джулия и Анабел печелят много и твърдят, че всичко е напълно безопасно.
Да започне е лесно - клубовете търсят красиви европейки. Но почти веднага Стефани осъзнава, че Анабел е изчезнала, а Джулия се е превърнала в развалина. Зад блясъка и шума на нощните заведения се крие една перфектно смазана машина, която осигурява всякакви удоволствия на клиентите. Алкохолът и дрогата са неразделна част от живота.
Докато търси Анабел, Стефани се запознава с властната и харизматична Мама сан, която знае всичко за мъжете. И занаята. Историята на секс индустрията, разказана от нея пред английски журналист, се превръща в бестселър. Затова, когато Стефани „открадва” клиент от клуба и, за да изкара повече пари, тя си създава сериозен враг. Опасността става още по-голяма, когато младата жена неволно попада на етажа, където определено се вършат нередни неща. Стефани осъзнава, че трябва да напусне „Ропонги” възможно най-бързо. Ако иска да се върне в реалността.
*
Вдъхновена от истински случай, тази книга ще се запомни с емоционалното напрежение и усещането за автентичност.
Запознайте се с тъмната страна на Токио!
- Вашата приятелка от пекарната ми каза къде сте.
- Коя пекарна?
- Магазина за ябълков пай до вас. Обясни, че днес сте на крайбрежието, и ми нарисува карта. - Стеф взе един от жеравите и го разгледа отблизо. - Прекрасни са.
- Красиви са, нали? - Госпожа Кимоно бе коленичила зад сергията, но сега се изправи подобно на разцъфващо цвете. - Твърде красиви за Токио, но напълно достойни за „Камакура“. Мястото ми напомня за Киото. Обичам близостта на водата. - Тя вдиша свежия солен въздух. - Предполагам, че никога не си била тук.
Последното не беше въпрос.
- Какво продавате? - попита Стеф и постави обратно птицата, като събори други две. Тя бързо ги сложи на местата им.
- Жерави оригами - обясни госпожа Кимоно. - Направени са от коприна. Обработвам плата по специален начин, за да се втвърди. Обикновено оформяме жеравите от хартия. Хората в Япония казват, че ако сгънеш хиляда птици, всяко твое желание ще се сбъдне - дълъг живот, добро здраве, излекуване на болести.
Тя сведе очи.
- Защо не ги продавате в магазина? - поинтересува се Стеф.
- Не ги продавам. Понякога просто имам желание, което искам да изпълня. Затова сгъвам жеравите, хората ги вземат и оставят дарение пред големия Буда наблизо.
- За какво служат?
- Жеравите са прекрасен подарък. Японците често ги подаряват на сватби, защото птиците символизират хиляда години щастлив брачен живот. Някои момичета ги използват като любовни талисмани. Според традицията, когато едно момиче навърши тринайсет, то трябва да сгъне хиляда жерава и да ги даде на момчето, за което иска да се омъжи.
- Върши ли работа?
- Понякога. Дошла си за съвет, нали? Предполагам, че не си успяла да намериш данна.
- Как познахте?
- По изражението на лицето ти.
- Показах играта с чашите на Ямамото сан. Много му хареса. Освен това започнах да наливам бавно питието му, като отделям внимание на всеки детайл. Сега разбирам какво означава да контролираш ситуацията. Чувствам, че до голяма степен определям правилата. Клиентът трябва да ме попита за разрешение, преди да направи нещо непозволено. Ямамото сан е изключително добър човек. Но още не ме е завел на дохан. Явно пропускам нещо. Не знам какво.
- Приятелката ми ще поеме сергията - заяви госпожа Кимоно.
Тя махна на жената, която стоеше зад съседната маса, отрупана с малки дървени котки. Кимоното й беше протъркано и по никакъв начин не напомняше за красивата пъстра дреха на госпожа Кимоно. Жената кимна, след като чу молбата, изречена на японски.
- Нека се разходим по хълма - предложи госпожа Кимоно. - Пиеш прекалено много. Приличаш на изсушена слива. Чистият въздух ще освежи кожата ти.
44.
- Може ли да ви задам един въпрос?
Стеф и госпожа Кимоно изкачваха изтърканите дървени стъпала, заобиколени от раззеленени дървета. Въздухът беше чист и прохладен, а пътеката бе огряна от зимното слънце.
-Да.
Старата дама леко хриптеше, но не забавяше темпото и Стеф едва я настигаше.
- Гейшите спят ли с клиентите си? Мисля, че някои компаньонки го правят. Това ли е начинът да си намериш данна!
Стеф се опасяваше, че директният й въпрос ще предизвика бурна реакция, но госпожа Кимоно изненадващо кимна.
- Преди години, докато се подготвях да стана гейша, подобно нещо се очакваше от нас. Щом младите майко завършеха обучението си, те не се подлагаха на ритуала със смяната на яката, ерикае, който е характерен за момичетата днес, а участваха в церемонията мидзуаге. В буквален превод мидзуаге означава „изваждам някого от водата“. Всяка майко трябваше да подстриже косата си и да загуби девствеността си със своя данна. После двамата се обвързваха за цял живот. Звучи по-романтично, отколкото е в действителност.
- Вие имахте ли данна?
Те продължиха напред и подминаха малка чайна, сгушена между дърветата. Сервитьорите поднасяха чаши димящ зелен чай и желирани японски сладки.
- Да. - Госпожа Кимоно вдигна леко полите на дрехата си, тъй като пътеката ставаше по-равна и камениста. - Много известен, влиятелен мъж. Политик. Години наред беше мой данна и аз се научих да го обичам. Купуваше ми старинни кимона, перуки и гребени - всички неща, необходими за занаята ни. Необходимо е да разполагаш с доста пари, за да поддържаш собствена гейша. Но... връзката ни не продължи дълго.
- Какво се случи?
Настъпи мълчание и Стеф си помисли, че е прекрачила границата. Госпожа Кимоно реагираше изключително дружелюбно днес, което я объркваше. Колкото и да беше странно, упреците щяха да й подействат успокоително.