Стъклени гейши
- Автор: Куин Сузана
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692992
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стъклени гейши». Краткое содержание книги:
За Стефани работата в квартала за забавления „Ропонги” в Токио изглежда неустоимо привлекателна и доходна. Компаньонка в бар? Защо не! Съвременна гейша - приятен флирт с богати бизнесмени, изискани питиета, отлично заплащане и... никакъв секс. Приятелките й от училище Джулия и Анабел печелят много и твърдят, че всичко е напълно безопасно.
Да започне е лесно - клубовете търсят красиви европейки. Но почти веднага Стефани осъзнава, че Анабел е изчезнала, а Джулия се е превърнала в развалина. Зад блясъка и шума на нощните заведения се крие една перфектно смазана машина, която осигурява всякакви удоволствия на клиентите. Алкохолът и дрогата са неразделна част от живота.
Докато търси Анабел, Стефани се запознава с властната и харизматична Мама сан, която знае всичко за мъжете. И занаята. Историята на секс индустрията, разказана от нея пред английски журналист, се превръща в бестселър. Затова, когато Стефани „открадва” клиент от клуба и, за да изкара повече пари, тя си създава сериозен враг. Опасността става още по-голяма, когато младата жена неволно попада на етажа, където определено се вършат нередни неща. Стефани осъзнава, че трябва да напусне „Ропонги” възможно най-бързо. Ако иска да се върне в реалността.
*
Вдъхновена от истински случай, тази книга ще се запомни с емоционалното напрежение и усещането за автентичност.
Запознайте се с тъмната страна на Токио!
- Накрая той трябваше да се откаже от мен. - Хриптенето на госпожа Кимоно беше отслабнало, откакто двете вървяха по равната пътека. - Съпругата му настояваше. Избухна страхотен скандал. Чувствах се унизена и нещастна. Дълго време се срамувах да изляза на улицата в Киото. Той ми липсваше. Бях свикнала да бъде мой покровител. Но после, само година след раздялата ни, той почина. Съвсем внезапно.
- Съжалявам - каза Стеф.
- Отново бях съкрушена - добави госпожа Кимоно. -Дори не ми позволиха да присъствам на погребението. Гейшите нямат такова право. Неговата съпруга, разбира се, скърбеше открито след смъртта му.
- Но... той ви е изоставил - заяви Стеф.
- Да, но любовта не изчезва с магическа пръчка.
Стеф се замисли.
- Така е. Ще позволите ли да споделя нещо?
- Разбира се.
- Преди да пристигна тук, излизах с един мъж. Имахме много неприятности. Постоянно се карахме, той беше доста избухлив. Но въпреки безкрайните скандали не се страхувах. Знаех, че мога да му се доверя. Обещаваше ми всякакви неща - че ще ми намери работа и различни роли. В даден момент започна да ме снима гола. Твърдеше, че негови познати подготвят някакъв филм и трябва да видят снимките ми. После обаче ги продаде. Наистина вярвах, че ме обича. Но в крайна сметка се оказа, че ме е използвал. Най-лошото е, че още съм влюбена в него. Глупаво е, нали?
- Не, не е глупаво.
- Сега чувствам, че... изобщо не познавам мъжете. Трудно отгатвам какво искат. Преди си въобразявах, че всичко ми е ясно, но допуснах много грешки. Може би дълбоко в себе си изобщо не желая да спечеля клиенти. Прекалено съм уплашена.
- Нормално е, още се учиш - каза госпожа Кимоно. -Смятам, че преценката ти за хората не е чак толкова лоша. Просто трябва да разбереш как да контролираш мъжете в клуба. Как да ги допуснеш тук. - Тя сви ръката си в юмрук и докосна гърдите си. - Но за тази цел е нужно да бъдеш силна.
Двете стигнаха до едно място, откъдето се виждаше океанът. Бурните вълни се разбиваха в сивите скали, стърчащи във водата.
- Гейшите са като тези скали - заяви госпожа Кимоно. - Ние сме силни и непоклатими, въпреки че животът понякога е суров и несигурен. Винаги попиваме емоциите на останалите.
Стеф поклати глава.
- Не разбирам... Анабел...
- Твоята приятелка?
- Да. Била е елитна компаньонка. Но сега чета дневника й и изобщо не ми звучи като силен човек. Никак не прилича на вас. Не мисля, че е спала с клиентите. Поне не редовно. Как тогава е станала толкова популярна?
- Ти четеш дневника й?
Стеф се изчерви.
- Когато започнах, нямах лоши намерения. Но в момента ми се налага да бъда по-добра компаньонка по един или друг начин. Трябва да влезете в положението ми. Затънала съм в дългове.
Те подминаха двама влюбени, които се снимаха до голямо красиво дърво, чиито корени бяха плъзнали по земята като пипала.
- И смяташ, че дневникът й ще ти помогне?
- Не знам. Всички твърдят, че Анабел е била отлична компаньонка. Искам да науча тайната й. Не можете да ме вините за това. Не разполагам с нито един редовен клиент, а ме чакат огромни дългове. Просто държа да бъда добра в професията си и да работя в престижен клуб.
- Не те виня. - Госпожа Кимоно погледна към слънцето, което се носеше над океана. - Но ако разсъждаваш по този начин, едва ли ще постигнеш някакъв напредък. В „Ропонги“ витае демон. Той влиза под кожата на хората и ги променя. Така стана с дъщеря ми. Надявам се, че още не е успял да те докосне. В началото ти искаше да намериш приятелката си. Нима вече си я забравила?
Госпожа Кимоно заведе Стеф на кея. Там имаше сергии, които предлагаха изсушени сепии, оризови питки и хазартни игри с пушки, изстрелващи коркови тапи.
- Ето на какво ще те науча днес - заяви тя и спря пред красиво дървено магазинче, в което се продаваха лешникови сладки и пъстра хартия за оригами. - Как да сгъваш жерави.
После купи пакет хартия и двете със Стеф седнаха на ръба на кея, спуснали крака над водата.
- Наблюдавай ме.
С няколко сръчни движения госпожа Кимоно превърна парче златисто-черна хартия в миниатюрен жерав. Стеф взе малко хартия и започна да я сгъва.
- Не така! По-внимателно.
- Какъв е смисълът на това занимание?
- Става дума за молитви. И смирение.
- Тоест...?
- Добрата гейша е скромна. Предполагам, че и при компаньонките е така. Тя е силна, но същевременно разбира, че животът тече около нея и много неща не могат да бъдат променени. Гейшата се моли за по-щастливи дни, когато животът ще е по-сигурен.