Стъклени гейши
- Автор: Куин Сузана
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547692992
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Стъклени гейши». Краткое содержание книги:
За Стефани работата в квартала за забавления „Ропонги” в Токио изглежда неустоимо привлекателна и доходна. Компаньонка в бар? Защо не! Съвременна гейша - приятен флирт с богати бизнесмени, изискани питиета, отлично заплащане и... никакъв секс. Приятелките й от училище Джулия и Анабел печелят много и твърдят, че всичко е напълно безопасно.
Да започне е лесно - клубовете търсят красиви европейки. Но почти веднага Стефани осъзнава, че Анабел е изчезнала, а Джулия се е превърнала в развалина. Зад блясъка и шума на нощните заведения се крие една перфектно смазана машина, която осигурява всякакви удоволствия на клиентите. Алкохолът и дрогата са неразделна част от живота.
Докато търси Анабел, Стефани се запознава с властната и харизматична Мама сан, която знае всичко за мъжете. И занаята. Историята на секс индустрията, разказана от нея пред английски журналист, се превръща в бестселър. Затова, когато Стефани „открадва” клиент от клуба и, за да изкара повече пари, тя си създава сериозен враг. Опасността става още по-голяма, когато младата жена неволно попада на етажа, където определено се вършат нередни неща. Стефани осъзнава, че трябва да напусне „Ропонги” възможно най-бързо. Ако иска да се върне в реалността.
*
Вдъхновена от истински случай, тази книга ще се запомни с емоционалното напрежение и усещането за автентичност.
Запознайте се с тъмната страна на Токио!
Независимо от всичко наемът беше стотици хиляди йени. Към него се прибавяше „благодарствената“ сума, която плащах на хазяина, и допълнителните разноски. Момичетата бяха най-големият ми разход. След толкова години в бизнеса знаех отлично какво харесват мъжете и с какви жени обичат да прекарват времето си. Но ако искаш да наемеш добри компаньонки, трябва да платиш скъпо. А аз просто не разполагах с необходимите средства.
- Как се сдобихте с парите?
В същия миг Хиро се появи на вратата и посочи часовника си.
- Джордж сан. - Мама се изправи, като се подпря на ръба на бюрото. - Клубът се нуждае от мен тази вечер.
- Но ние почти не сме... - Джордж прелисти бележника си. - Скоро ще свършим, но се налага да получа още информация. Времето изтича.
- Не сега, Джордж сан.
- Цяла седмица ще бъдете в болницата. Кога...
- Тогава ела при мен. В болницата. Хиро ще ти даде графика ми. Нека поговорим там. Лека нощ, Джордж сан.
47.
Стеф
Стеф се усмихваше широко, докато вървеше към рецепцията на „Каламити Джейнс“, но стегнатата й челюст разкриваше истинските й чувства - страх, който прерастваше в паника.
Господи, дано всичко бъде наред.
Когато зърна Рики, тя се притисна към Ямамото сан, своята златна карта за членство в клуба. За щастие Рики я посрещна така, сякаш двете бяха стари приятелки, и не й даде никакъв знак, че е нежелана.
- Стеф. Как си, скъпа?
Рики й намигна неособено дискретно и сложи ръка върху гърдите на Ямамото.
- Радвам се да ви видя. Вие сте Ямамото сан, нали? Заповядайте, шоуто ни тъкмо започва.
Тя отвори стъклената врата и ги въведе в главната зала на клуба. Помещението беше огромно, с Г-образен бар, който опасваше двете му стени. В средата се виждаше сцена, наподобяваща моден подиум. Беше боядисана в мраморни шарки и украсена със златисти пилони. Отпред, в полукръг, се намираше дансингът, а зад него бяха наредени високи маси и столове със златисто покритие.
Повечето маси бяха заети от клиенти и момичета. Стеф преброи поне петнайсет бутилки шампанско, поставени в специални съдове с лед. Клубът нямаше нищо общо със „Синатра“.
- Стеф, отиди в стаята за преобличане и се приготви, скъпа. - Рики й намигна отново. - Знаеш къде е - добави тя и я побутна към матовата черна врата зад бара.
Вече съм готова, искаше да каже Стеф, но после забеляза останалите момичета. Техните стройни блестящи крака се люлееха съблазнително от високите столове, а лъскавите им коси бяха безупречно прибрани в кок или падаха свободно върху презрамките на дизайнерските им рокли. Изглеждаха като манекенки от луксозно списание. Стеф докосна собствената си коса - беше чиста, но леко вълниста. Може би трябваше да се опита да я изправи. И да се увери, че гримът й не се е размазал.
- Ще се върна след минутка, Ямамото сан.
Стаята за преобличане зад черната врата се оказа по-тясна от тази в „Синатра“. Подът беше покрит с разхвърляни дрехи и чанти.
Едно момиче стоеше пред някакво счупено огледало, закачено на два пирона за стената. До него се виждаха стар контролен часовник с перфоратор и десетки карти, пъхнати в ръждясала стойка. Другата компаньонка, кльощава и с дълбоко деколте, сякаш не забеляза Стеф и започна да парфюмира русата си коса и голите си рамене. Стеф си помисли, че я познава, но не можеше да си спомни откъде.
- Здравей - каза тя. На пода, до една празна торба от „Макдоналдс“, се търкаляше преса за изправяне на коса. -Някой ползва ли я?
Тишина. Още парфюм. Стеф коленичи и включи пресата в контакта.
Момичето извади от деколтето си прозрачно пликче с бял прах и банкнота от петстотин йени. Нави на руло банкнотата, пъхна я в пликчето и вдиша дълбоко. За няколко секунди цялото съдържание - около две чаени лъжици прах -изчезна в носа й. Тя потупа ноздрите си.
- Трябва ми малко кока за шоуто - обясни на отражението си в огледалото. - Без него не мога да се справя.
- Малко кока? - заяви Стеф и забеляза дрехите й. Момичето носеше туника от шифонени шалчета, които разкриваха голата й кожа отдолу при всяко движение. Необичайно облекло за една компаньонка. - Танцьорка ли си? - попита Стеф и си спомни за голото момиче на сцената в нощта, когато бе дошла да търси Джулия.