Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
— А лицето?
— Може. Тогава не носеше дълга коса.
— Не смееш да се произнесеш, а? Защото те е страх?
Рубо поклати глава.
— Може и да не грешиш — каза Адамсберг. — Вероятно твоят отмъстител не действа сам. Ще те задържа тук, докато изясним нещата.
— Благодаря — каза Рубо.
— Кажи ми коя е следващата жертва.
— Ами аз.
— Това разбрах. А другият? Били сте седем, седем без пет убити прави две, две без едно прави едно. Кой остава?
— Един кльощав и грозен като къртица тип, най-злият от групата. Той му натика палката.
— Име?
— Не си казахме имената, нито фамилиите. При подобни удари никой не се представя.
— Възраст?
— Като останалите. Двайсет, двайсет и пет.
— От Париж?
— Предполагам.
Адамсберг затвори Рубо в една килия, без да я заключва, после подаде на Дамас дрехите му през решетките.
— Съдията реши да повдигне обвинение срещу теб.
— Добре — невъзмутимо каза Дамас, седнал на леглото си.
— Случайно да говориш латински, Дамас?
— Не.
— Все още ли нямаш какво да ми кажеш? По повод на бълхите?
— Не.
— А по повод на шестимата, които са се гаврили с теб на един 17 март, четвъртък? Нищо ли нямаш да ми кажеш? И за едно момиче, което си е правило кефа?
Дамас мълчеше, обърнал длани към тялото си, попипвайки диаманта с палец.
— Какво взеха от теб, Дамас? Освен приятелката ти, тялото ти, честта ти? Какво им трябваше?
Дамас не помръдна.
— Добре — каза Адамсберг. — Ще наредя да ти донесат закуска. Облечи се.
Адамсберг дръпна Данглар настрани.
— Този мръсник Рубо не е сигурен — каза Данглар. — Много неприятно.
— Дамас има съучастник на свобода, Данглар. Бълхите са били пуснати у Рубо, когато Дамас вече беше при нас. Някой е поел щафетата веднага щом е разбрал за задържането му. И е действал бързо, без да губи време в рисуване на четворки.
— Ако има съучастник, това обяснява спокойствието му. Някой продължава делото му и той разчита на него.
— Пратете хора да разпитат сестра му, Ева и всички на площада, за да разберат дали е имал приятели. И главното, искам разпечатка на телефонните му разговори през последните два месеца. От магазина и от апартамента му.
— Не искате ли да дойдете с нас?
— Аз вече не се котирам добре на площада. Аз съм предателят, Данглар. По-лесно ще се разприказват пред непознати полицаи.
— Ясно — каза Данглар. — Можехме още дълго да си търсим връзката. Среща, кръчма, вечер, биячи, които дори не се познават помежду си. Пак добре, че Рубо се е уплашил.
— Имало е от какво, Данглар.
Адамсберг извади мобилния си телефон и го погледна право в очите. Толкова пъти безмълвно го заклеваше да звънне, да помръдне, да свърши нещо полезно, че накрая бе започнал да приема апарата като проекция на самата Камий. Говореше му, разказваше му за живота, сякаш Камий можеше без проблеми да го чуе. Но както справедливо бе отбелязал Бертен, тези машинки не стават за всичко и Камий не се появяваше от мобилния като дух от бутилка. Пък и в крайна сметка му беше все едно. Нежно го постави на пода, за да не го заболи, и легна да поспи час и половина.
Събуди го Данглар със справката за телефонните разговори на Дамас. Разпитите на площада не даваха резултат. Ева мълчеше като стрида, Мари-Бел току избухваше в сълзи, Декамбре се цупеше, Лизбет ругаеше, а Бертен се изразяваше едносрично, възвърнал нормандската си подозрителност. От всичко това излизаше, че Дамас практически не бе напускал площада и бе прекарвал вечерите да слуша Лизбет в кабарето, където не разговарял с никого. Не знаеха да има приятели, а неделята прекарвал със сестра си.
Адамсберг се задълбочи в списъка с телефонните обаждания с надеждата да открие повтарящи се номера. Ако имаше съучастник, Дамас задължително беше във връзка с него, тъй като сложният график на четворките, бълхите и убийствата беше доста натоварен. Но Дамас говореше по телефона изключително рядко. От дома му бяха звънели в магазина, явно Мари-Бел се бе обаждала на Дамас, а от магазина бяха водени много малко разговори и номерата почти не се повтаряха. Адамсберг провери четирите номера, които се появяваха сравнително редовно. Всички бяха на снабдители на дъски и колела за скейтбордове и на спортни каски. Адамсберг избута разпечатката в единия край на масата.