Сезонът на Костите
- Автор: Шеннон Саманта
- Серия: Сезонът на костите #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Сезонът на Костите». Краткое содержание книги:
- Майкъл, донеси кафе, ако обичаш - заръча му Лордът. -Захар, Пейдж?
- Не, благодаря - казах. Младежът се поклони и се оттегли. - Значи това е твоят личен роб?
- Майкъл ми е подарък от кръвния суверен.
- Колко романтично.
- Не бих казал. - Той хвърли поглед към прозореца. - Нашира умее да бъде настойчива, когато иска нещо. Или някого.
- Мога да си представя.
- Нима?
- Видях, че има пет ангела.
- Да, така е. Но те са колкото нейна сила, толкова и слабост. - Той отпи отново от чашата си. - Тя страда под влиянието на своите тъй наречени ангели.
- Сигурна съм, че те много я съжаляват.
- Те я презират.
- Не думай.
- О, и още как. - Наглостта ми явно го забавляваше. - Но си говорим едва от две минути, Пейдж. Опитай да не изразходваш целия си сарказъм на един дъх.
Искаше ми се да го убия. Но както се оказваше, не можех.
Младежът се върна и постави на масата поднос с каничка кафе, придружена от щедра порция печени кестени, посипани с канела. От сладкия им мирис устата ми се изпълни със слюнка. Край моста Блекфрайърс в Лондон имаше сергия, на която ги продаваха през зимните месеци. Тези тук изглеждаха още по-апетитни - с разпукани кафяви черупки и златиста, кадифена вътрешност. Имаше и плодове - резени от круша, лъскави череши и парченца червена ябълка.
Майкъл погледна въпросително Лорда, но той поклати глава.
- Благодаря, това е всичко засега.
Прислужникът се поклони отново и излезе. Идеше ми да се разкрещя. Как можеше да е толкова покорен!
- Когато казваш „тъй наречени ангели“ - рекох, насилвайки се да запазя спокойствие, - какво точно имаш предвид?
Лордът не отговори веднага.
- Хапни - посочи с ръка към подноса. - Моля те.
Взех един кестен, още парещ от фурната. От него дъхаше на зима и топлина.
- Сигурен съм, че знаеш какво е ангел - продължи той. -Душа, която се завръща в този свят, за да пази онзи, заради чието спасяване е умряла. И ние също, както предполагам и всеки зрящ от улицата, различаваме ангели и архангели. - Аз кимнах. - Нашира може да командва ангели до трети ранг.
- Наистина?
- А също и да пленява някои видове духове.
- Значи е заклинателка.
- Нещо повече от обикновена заклинателка, Пейдж. Ако реши да убие някой зрящ, е способна не само да плени духа му, но и да го използва. И докато той е под нейна власт, присъствието му се отразява на аурата й. Именно това нарушаване на целостта й позволява да притежава няколко дарби едновременно.
Кафето се разплиска в скута ми.
- За целта трябва ли да ги убие сама?
- Да. Наричаме ги „паднали ангели“. - Той не сваляше поглед от лицето ми. - На тях им е съдено да останат завинаги със своята убийца.
Изправих се от креслото.
- Ти си злодей. - Чашата се строши в краката ми. - Как изобщо очакваш да разговарям, да се държа с теб като с човек, след като годеницата ти върши подобни неща? И ти ни най-малко не се притесняваш?
- Да съм споменавал, че аз самият съм пленявал паднали ангели?
- Но си убивал хора.
- Ти също.
- Не е там въпросът.
Изражението на Лорда се бе променило. В него вече нямаше и следа от присмех.
- Не знам какво мога да сторя за този свят - рече, - но няма да позволя никаква беда да сполети теб.
- Нямам нужда да ме защитаваш. Просто се отърви от мен. Пробутай ме на някой друг. Не желая повече да бъда твоя ученичка. Искам друг наставник. Искам да бъда с Тубан. Дай ме на Тубан.
- Не ти трябва наставник от фамилията Саргас, Пейдж.
- Не ми казвай какво ми трябва и какво не. Трябва ми...
- Да се почувстваш отново в безопасност. - Той също се изправи. Масичката за кафе остана помежду ни. - Искаш да се отнасям към теб както Тубан и останалите се отнасят към своите питомци, защото тогава ще чувстваш, че имаш пълното право да мразиш Рефаимите. Бягаш от мен, понеже аз не те наранявам, а се опитвам да вляза в положението ти. Естествено, знам защо го правиш. Защото не разбираш мотивите ми. Отново и отново се питаш защо искам да ти помогна и не стигаш до никакъв отговор. Но това не означава, че отговор няма, Пейдж. Означава само, че тепърва предстои да го научиш.
Потънах обратно в креслото. Горещото кафе бе пропило панталоните ми.
- Ще ти намеря да облечеш нещо друго - каза той, щом забеляза, и се упъти към шкафа.
Стиснах гневно устни. Почти можех да чуя как Джаксън ме гълчи. Ама и ти си една наивница. Виж се само, с тия големи, насълзени оченца. Вдигни глава, прекрасна моя! Какво търсиш - жалост? Съчувствие? Няма да ги намериш от него, точно както не ги намери и от мен. Светът е една голяма скотобойна, скъпа. Затова просто се стегни и направи така, че да му припари под краката.