Сезонът на Костите
- Автор: Шеннон Саманта
- Серия: Сезонът на костите #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Сезонът на Костите». Краткое содержание книги:
Лордът ми подаде дълга черна туника.
- Пробвай я, надявам се да свърши работа. Малко е голяма, но поне ще ти държи топло.
Аз кимнах и той се обърна с гръб. Надянах дрехата през главата си. Беше прав - стигаше ми до под коленете.
- Готово - казах.
- Няма ли да седнеш?
- Имам ли друг избор?
- Аз ти давам избор.
- Не знам какво очакваш от мен.
- В идеалния случай очаквам да ми кажеш кой в миналото е бил толкова жесток към теб, та да те накара да мислиш, че не можеш да вярваш на никого. - Той се върна на мястото си. -Но знам, че няма да го сториш, защото искаш да предпазиш онези свои приятели.
- Не знам за какво говориш.
- Естествено.
- Е, добре - сопнах се аз. - Имам зрящи приятели. Всеки зрящ има такива, нали?
- Не. Лондонският синдикат става все по-силен с годините. Онези, които успяваме да пленим, са най-вече аутсайдери. Живеят сами, често пъти на улицата, защото са неспособни да контролират способностите си. Или защото семействата им са ги изгонили. По тази причина мнозина са доволни да ни служат, след като себеподобните им са се отвърнали от тях. Вярно, тук са третирани като същества втора ръка, но поне имат правото да контактуват с етера. Ние ги организираме на групи, правим ги пак част от обществото. - Той махна към вратата. -Ето, Майкъл например е бил полиглот - мисля, че вие ги наричате „бъбривци“. Родителите му били толкова уплашени от дарбата му, че приложили екзорсизъм. Сънорамата му се сринала. След това едва можел да говори.
Занемях. И преди бях чувала за сринати сънорами - същото се бе случило с едно момче от нашата банда, на име Зийк. Така човек се превръщаше в нечитаем. Сънорамата му се възстановяваше покрита с броня от защитни пластове, които предотвратяваха всяко духовно проникване.
- Червеноризците го хванаха на улицата в Съдърк31 преди две години. Изпаднал, без пари и храна. Затвориха го в Тауър по подозрение в неестественост, но аз издействах да го докарат тук преждевременно. Макар да минава за незрящ, той все още има аура. Научих го отново да говори и се надявам един ден пак да открие етера и да може да пее, както преди. С гласовете на мъртвите.
- Чакай - прекъснах го аз. - Ти си го научил?
-Да.
- Защо?
Тишината изпълни всяко кътче на стаята. Лордът се пресегна към бокала си.
- Кой си ти всъщност? - попитах. Той ме погледна. -Кръвен консорт на суверена Нашира Саргас, който контролира марионетни правителства от 1859-а насам. Поддържа трафика на зрящи, наблюдава как цяла една система се гради около него, съдейства да се разпространяват страх, лъжи и омраза. Защо след всичко това ще помагаш на хората?
- Не мога да ти издам това, точно както и ти не издаваш кои са приятелите ти. Не мога да разкрия вътрешните си мотиви.
- А ще ги разкриеш ли, ако ти кажа кои са приятелите ми?
- Може би.
- Разкрил ли си ги на Майкъл?
- Донякъде. Той е изключително лоялен, но няма как да разчитам изцяло на него заради крехкото му душевно състояние.
- И на мен ли гледаш по същия начин?
- Все още знам твърде малко за теб, за да ти се доверя, Пейдж. Но това не значи, че не можеш да заслужиш доверието ми. Всъщност - той се облегна назад в креслото си - тъкмо днес ще ти се удаде тази възможност.
- Какво имаш предвид?
- Ще видиш.
- Нека отгатна. Убил си гадател, откраднал си дарбата му и сега мислиш, че ще успееш да видиш бъдещето ми.
- Не съм крадец на дарби. Но познавам добре Нашира -достатъчно добре, за да предугадя ходовете й. Усещам, когато се готви да нападне.
Старинният часовник удари един. Лордът се обърна към него.
- Е, вече стана кръгъл час. Свободна си да си вървиш. Защо не посетиш своята приятелка, гледачката на карти?
- Лис е в душевен шок - отвърнах.
Той повдигна вежди.
- Червеноризците хвърлиха картите й в огъня. - В гърлото ми заседна буца. - Оттогава не съм я виждала.
Помоли го за помощ. Борех се със себе си. Поискай да ù даде нови карти. Той ще го направи. Както е помогнал и на Майкъл.
- Жалко. Тя е добра развлекателка.
- Ще й помогнеш ли? - отрони се от устата ми.
- Нямам карти, а те й трябват, за да се свърже с етера. -Очите му срещнаха моите. - Ще е нужен също и амарант.
Седях неподвижно, наблюдавайки го как се пресяга към масичката. Там имаше нещо като старинна табакера за енфие, инкрустирана със злато и седеф. В средата й бе изобразено същото цвете с осем листенца, както и върху кутията с флаконите му. Той щракна капачето и извади миниатюрно шишенце със синкаво масло.
- Това е екстракт от богородичка - казах.