Сезонът на Костите
- Автор: Шеннон Саманта
- Серия: Сезонът на костите #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Сезонът на Костите». Краткое содержание книги:
- Значи ли това, че си минала тестовете? - Сянка на подозрение мина през лицето му. - Червеноризец ли си вече?
- Не знам. Мислех, че да, но... - Аз подръпнах края на туниката си. - Това тук не ми изглежда червено.
- И по-добре. - Той замълча за секунда. - Е, и как ти се стори?
- Бърз. Опасен. Не го видях твърде добре. А с теб какво се е случило, защо си облечен така?
- Алудра ме изхвърли само задето пропуснах сутрешния час - отвърна той с лека усмивка. - Боя се, че сега съм най-обикновено харли.
- Ухапване на Зумерите е смърт - прошепна плахо Сирил. - Не бива повече да ходиш там.
- Може да нямам друг избор - казах. Сирил оброни глава върху дланите си. - Джулиан, подай ми едно одеяло.
Взех одеялото и завих плътно Лис. Тя не спираше да трепери. Разтрих ледените й длани, мъчейки се да ги сгрея. Пръстите й бяха покрити с мехури.
- Пейдж - обади се Джулиан. - Сериозно ли смяташ да проникнеш в Катедралата?
- Лордът каза, че вътре са складирани запаси. Неща, които ние не бива да виждаме. Може да има и мехлем против изгаряния.
- А хрумвало ли ти е, че те вероятно се охраняват? Или че Лордът може да лъже?
- Ще поема този риск.
- Е, изглежда, наистина си си го наумила - въздъхна той. -И ако успееш да се вмъкнеш, какво?
- Ще открадна каквото успея - всичко, което мога да използвам за своя защита. После ще си тръгна. Ако някой иска да ме придружи - добре дошъл. Ако не, ще ида сама. Каквото и да се случи, нямам намерение да гния тук до смъртта си.
- Не го прави - рече Сирил. - Ще умреш. Както онези преди теб. Тях ги изядоха Зумерите. Ще изядат и теб.
- Достатъчно, Сирил. - Джулиан не откъсваше поглед от мен. - Добре, Пейдж, ти върви в Катедралата. А аз ще се опитам да събера подкрепление.
- Подкрепление?
- Хайде, стига. - Огънят играеше в очите му. - Не мислиш наистина да си тръгнеш без битка, нали?
- Битка? - повдигнах вежди аз.
- Не можеш просто да се прибереш и да се престориш, че нищо не се е случило. Сцион върши това от два века насам и няма да спре току-така. Какво им пречи да те завлекат обратно тук, дори да стигнеш СциЛо?
Той имаше право.
- А какво предлагаш?
- Бягство от затвора. Да се махнем всички. Да не им оставим зрящи, с които да се хранят.
- Няма да е толкова лесно. Тук сме повече от двеста души. А освен това гората е осеяна с мини. - Придърпах колене под брадичката си. - Знаеш какво се е случило през Сезон на костите XVIII. Не искам всички тези мъртъвци да тежат на моята съвест.
- Те няма да тежат на съвестта ти, Пейдж. Хората искат да се махнат, просто още не са събрали достатъчно смелост. Ако отвлечем вниманието на Рефаимите с нещо голямо, можем да ги преведем през гората. - Той постави ръка върху рамото ми. - Ти си от синдиката. От Ирландия. Не смяташ ли, че е дошъл моментът да разберат, че не са наши господари? Че не могат само да вземат от нас? - Когато не отговорих, той продължи: - Нека им покажем, че дори и след два века все още има от какво да се боят.
Вече не виждах неговото лице. Виждах Фин, през онзи ден в Дъблин, зовящ ме на бой.
- Може би си прав - казах.
- Знам, че съм прав. - Устните му се разтеглиха в уморена усмивка. - Колко души ще ни трябват според теб?
- Започни с онези, които имат най-добра причина да мразят Рефаимите. С харлитата. Жълтите туники. Незрящите. Ела, Феликс и Айви. После поработи с белите туники.
- Какво да им кажа?
- Засега нищо. Просто ги подпитай. Разбери дали са склонни към бягство.
Джулиан погледна Сирил.
- Не - поклати глава той. Зад издрасканите очила погледът му бе трескав от страх. - Мен не ме брой, братко. Няма начин. Ще ни избият. Те са безсмъртни.
- Не са безсмъртни. - Наблюдавах как пламъкът на примуса постепенно отслабва. - Могат да бъдат наранени. Лордът ми каза.
- Не е изключено да лъже - рече натъртено Джулиан. -Все пак той е годеникът на Нашира. Кръвният консорт. Нейната дясна ръка. Защо вярваш на всяка негова дума?
- Защото мисля, че е въставал срещу нея и преди. Мисля, че е един от белязаните.
- Тези пък кои са?
- Група Рефаими, започнали въстанието през Сезон на костите XVIII. Заради това били изтезавани. Белязани.
- Откъде научи това?
- От един събирач на кости. XX-12.
- Вярваш на събирач на кости?
- Не, но той ми показа олтара, направен в памет на жертвите.
- И мислиш, че Лордът е един от тези „белязани“? - Аз кимнах. - Да не би да си видяла белезите му?
- Не. Според мен ги крие.
- Само догадки не са достатъчни, Пейдж.
Преди да успея да отговоря, някой нахлу в стаята. Замръзнах на мястото си. Надзирателят.
- Виж ти, виж ти. - Изрисуваните му вежди подскочиха нагоре. - Явно в редиците ни са се прокраднали самозванци. И кой, питам аз, е играл на сцената, щом XIX-1 се излежава тук?