Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
– Прави любов с мен, Дрейвън, през останалата част от нощта – помоли го Емили, докато прокарваше пръсти през косата му.
Тя усети ръцете му да се борят с подгъва на роклята ѝ и да го повдигат нагоре, така че да е в състояние да докосне голата плът на бедрата ѝ, докато я целуваше настървено и търсещо.
Емили се наслаждаваше на усещането да го има. Знаейки, че никога няма да пожелае друг мъж така, както желаеше Дрейвън.
Никога.
Не беше сигурна кое от усещанията беше по-вълнуващо: това, как езикът му галеше врата ѝ, или как силните му мъжки ръце я докосваха на места, където никой друг мъж не я беше докосвал.
Дрейвън взе лицето ѝ в ръце и я целуна дълбоко.
Емили затвори очи.
– Тук – прошепна той дрезгаво в ухото ѝ. –Докосни ме тук.
Взе ръката ѝ и я положи върху изпъкналостта на панталоните си.
Очите ѝ се разшириха при усещането за възбудата му под дланта ѝ. Първата ѝ реакция бе да се отдръпне, но удоволствието, изписано на лицето му, бе толкова огромно, че я подтикна да не го направи. Тя прокара ръката си нагоре до пояса на панталона му, после смело я придвижи надолу, през заплетените косъмчета между краката му, за да докосне плътта му с ръката си.
Той потръпна целия. Емили се усмихна при мисълта за властта, която имаше над този мъж, който твърдеше, че не се нуждае от никого.
Той я положи да легне на твърдия под и издърпа роклята ѝ. Изложена пред погледа му, тя се разтрепери несигурно. Лицето ѝ се обагри в червено, когато той плъзна погледа си по нея.
– Моята Емили – прошепна той. – Искам да те гледам, да те докосвам, но повече от всичко, искам да те вкуся.
Дрейвън наклони глава към гърдите ѝ и тя изви гърба си при усещането за езика му, който си играеше с напрегнатите ѝ зърна. Тя застена и хвана главата му с ръце, за да я притисне по-близо, докато горещият му дъх изпепеляваше кожата ѝ.
Той спусна ръката си надолу по корема и бедрото ѝ. Цялото ѝ тяло я болеше от желание. Мъчително сладкото удоволствие разкъса сетивата ѝ.
Той прокара ръката си между бедрата ѝ и докосна центъра на нейното тяло. Емили се задъха, когато тръпката на екстаза премина през нея, докато пръстите му галеха нежните гънки на женствеността ѝ.
Дрейвън простена дълбоко и се отдръпна назад, за да я погледне. Пръстите му продължаваха да галят и дразнят плътта ѝ с обещанието за още по-голямо удоволствие, докато накрая той не се откъсна от нея.
Емили изхленчи разочаровано. Той се изправи на крака и свали панталоните си и след това протегна ръка към нея.
Емили я пое и му позволи да я издърпа на крака. Той я заведе до ръба на леглото.
– Какво правиш? – попита тя
Той издаде дълбок гърлен звук, който я стопли.
– Не си чела книгата си напоследък – подразни я той и я целуна отзад по врата.
Емили се разтрепери.
Дрейвън застана зад нея, притисна гърба ѝ плътно към гръдния си кош и прокара ръце по гърдите, талията и бедрата ѝ.
Емили изпъна гърба си назад към него и вдигна ръце над главата си, за да прокара пръстите си в косата му.
Той обви едната си ръка около кръста ѝ, а другата плъзна отново към съкровището между краката ѝ. Емили изстена от удоволствие.
– Така – прошепна той във врата ѝ. – Отпусни тежестта си върху мен.
Тя го направи и Дрейвън обсипа раменете ѝ с целувки. Емили можеше да почувства върха на мъжествеността му да се притиска към дупето ѝ.
Той си пое рязко въздух през зъби и вдигна глава. Пръстите му се върнаха към центъра на женствеността ѝ и продължиха сладостното си изтезание. Емили не можеше да остане на краката си. Гърчеше се в ръцете му, докато пръстите му проникваха навътре и навън, засилвайки насладата ѝ.
Когато желанието ѝ непоносимо нарасна, той разтвори бедрата ѝ и нахлу в тялото ѝ.
Емили изстена блажено и наведе ханша си, за да го почувства по-дълбоко в себе си.
Дрейвън затвори очи, наслаждавайки се на въздишките ѝ, когато проникваше в нея. Никога преди не беше чувствал нищо по невероятно от усещането за стегнатата топлина, обвита около него, когато нахлуваше отново в нея.
Бог да му е на помощ за това, което беше направил. Но беше единственото нещо, което искаше в живота си. Някой, който го приемаше. Тя беше станала част от него и докато не нахлу в живота му с онова проклето червено пиле в ръце, той не бе разбрал, че му е липсвало нещо.
Емили стисна зъби. Силната вълна заля тялото ѝ. Главата ѝ се замая от усещането, когато той проникваше в тялото ѝ отново и отново, още по-дълбоко от преди. Беше невероятно да го чувства зад себе си и в себе си.