Господар на желанието

Но отказваше да види Емили наранена, заради неговите действия.

Той я остави в леглото и я целуна, после се облече и тръгна да намери Саймън.

И го откри. Саймън го чакаше в залата с такова изражение на лицето, сякаш Дрейвън беше ангелът на смъртта, дошъл да вземе непокаяната му душа.

– Взе я, нали? – попита той, след като Дрейвън се доближи.

– Не искаше ли и ти точно това?

Саймън погледна настрани смутено.

– Кога изобщо си ме слушал?

– Изглежда днес го направих.

На лицето на Саймън се изписа мъка.

– Нямах предвид да я вземеш по този начин. Мислех, че ще се ожениш за нея първо. Това беше целта ми. Сега какво ще правиш?

– Тя иска да изпратя вест на Хенри и да го попитам дали ще се възпротиви на сватбата.

– Ще го направи ли?

Дрейвън го погледна. Не беше добре да лъже, освен това никога не го беше правил с брат си.

– Ти какво мислиш?

– Хенри може да бъде разумен от време на време.

Дрейвън изсумтя.

– Имаш предвид капризен. Ако го хвана в правилния момент, може и да забрави какво е казал.

– И колко е вероятно това? – попита Саймън.

Дрейвън въздъхна уморено.

– Не ме е страх. Той ще види моите действия като лично предателство към него, защото аз съм неговият защитник.

Саймън вдигна глава.

– Съжалявам, че те забърках в това.

– Спокойно, Саймън – каза той и сложи ръка на рамото му. – Ти не си ме забъркал в това. Аз бях. Знаех за последствията и направих своя избор.

Дрейвън се усмихна при спомена за нея в обятията си.

– Ако това ще те накара да се чувстваш по-добре, тя си струва.

Саймън го погледна сериозно.

– Надявам се да кажеш същото и когато ти извадят вътрешностите с лъжица и си още жив да го почувстваш.

– Случвало ми се е и по-лошо.

– Като например?

– Денят, в който ми изтръгнаха сърцето. Мога да те уверя, че екзекуцията на краля никога не може да се сравни с болката, която изпитах в деня, когато видях как умря майка ни. – Той се загледа в далечната стена, където някога бе разположена масата на баща им. – Никога не се бях изправял пред всичко това, до днес. И сега...

– Сега? – насърчи го Саймън.

– Не мога да кажа, че вече не ме боли, но някак си онази празнина в мен беше запълнена.

Саймън се намръщи.

– Каква празнина?

Внезапно разбра какво се опитваше да му каже Дрейвън. Бяха минали години, откакто беше споделял нещо с него.

Какво беше сторила Емили с него?

Той се вцепени при тази мисъл и погледна Саймън комично.

– Кухата част между ушите ми. Сега върви и ме остави на мира.