Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
Тя се почувства като парий, когато седна пред горящия в камината огън в тъмната зала и зачака завръщането на Дрейвън. Една от неговите хрътки седна до нея и тя лениво я погали зад ушите, когато животното се загледа в огъня. Повечето обитатели на замъка се бяха оттеглили за почивка и тя се зачуди дали Дрейвън има намерение да се върне в залата тази вечер.
– Какво правиш тук?
Тя подскочи, като чу гласа на Дрейвън зад нея.
– Никога ли не издаваш звуци? – каза тя с разтуптяно сърце.
– Мислех, че си чула стъпките ми по стълбите – той се премести и застана зад стола ѝ.
Емили го погледна зад рамото си.
– Бих те попитала какво правиш тук, но предполагам, че по това време започваш нощното ти бдение.
- Да.
Тя се протегна и взе ръката му. Той леко я стисна, после я поднесе към устните си и целуна кокалчетата ѝ. Обля я топлина при този нежен жест.
Дрейвън пусна ръката ѝ и зарови в кесията си около минута. Емили се намръщи.
– Затвори очи – каза ѝ той.
Тя изпълни нареждането му. Той сложи нещо студено и тежко около врата ѝ. Емили опипа предмета с пръсти и разбра, че е колие.
Отвори очи и погледна надолу, за да види смарагдовата огърлица, за която търговецът се бе питал да я придума на панаира в Линкълн.
– Дрейвън? – попита тя с недоумение.
– Видях начина, по който я гледаше на панаира и поисках да я имаш.
– Но как?
– Изпратих Дрюс за нея в нощта преди да тръгнем.
Сърцето ѝ се преизпълни с топли чувства заради досетливостта му.
– Благодаря ти.
Той кимна.
Емили се изправи от стола и го целуна по бузата.
Дрейвън затвори очи, за да се наслади на усещането, което предизвикаха устните ѝ върху кожата му.
– Качи се горе с мен – прошепна тя в ухото му.
Господ да му е на помощ, но той я последва. В края на краищата, какво значение имаше вече? Хенри не можеше да го обеси два пъти за едно и също престъпление.
Освен това, беше безкрайно по-приятно да прекара нощта в обятията ѝ, отколкото да обикаля стените на замъка.
Тя го заведе в нейната стая, където огънят гореше слабо в камината и една-единствена свещ осветяваше стаята. Миришеше на рози и ябълки, и този аромат го стопли.
Дрейвън спря в средата на помещението и я придърпа в обятията си. Той наведе лице към свивката на шията ѝ и вдиша прекрасния аромат, който се излъчваше от неговата Емили.
Тя обгърна ръцете му със своите и сгуши главата си във врата му. Дрейвън преглътна. Емили го виждаше по начин, по който никой друг преди не го бе виждал. Когато погледнеше в очите ѝ, не виждаше демона, родил се от ада, а виждаше себе си такъв, какъвто искаше да бъде. Искаше да бъде мил, героичен, благороден и най-много от всичко, влюбен.
Той докосна устните ѝ с върха на пръстите си.
– Благодаря ти – прошепна той.
– За какво?
– За това, че виждаш най-доброто от мен.
Тя му се усмихна.
– Аз виждам само това, което е пред мен.
Не ѝ повярва и за миг, но се наведе и я целуна.
Емили се предаде пред него и изстена нежно от удоволствие.
– Никога не съм виждал нещо по-прекрасно от теб – каза той тихо.
Тя му се усмихна. Дрейвън я обгърна с ръце и я притисна близо до топлината на тялото си.
Емили трепереше. Поради някаква причина, тя се чувстваше така, сякаш се е върнала у дома след дълго отсъствие. Нещо я караше да мисли, че да бъде с този мъж, е правилно.
Тя погледна нагоре към него, за да види дали и той се чувства така добре. Не можеше да бъде сигурна, но погледът му гореше.
Дрейвън наведе глава към устните ѝ и тя посрещна целувката му. Емили изстена тихо, когато устните им се срещнаха. Това беше всичко, което искаше и към което се стремеше. Да прекара време насаме с мъжа, когото обичаше, докато той я обсипваше с целувки.
С дързост, която я изуми, тя засмука устните му със зъби и леко ги дръпна. Искаше ѝ се да изяде този мъж, да почувства всеки сантиметър от тялото му върху себе си и никога повече да не го пусне.
Главата на Дрейвън се замая, когато усети сладостта на устните ѝ. Тя обви ръце около врата му и го придърпа толкова близо към себе си, че той се уплаши да не я нарани.
В невинността си тя потърка гърдите си в неговите и го изгори с топлината си. Дрейвън изпъшка, когато тя се отпусна в ръцете му и бедрото ѝ се потърка в издутите му слабини.
– Емили – простена той и се опита да я отдръпне от себе си.
Вместо това, тя се наведе към него и отново притисна устните си към неговите.
Дрейвън настръхна от докосването ѝ. Вече беше преминал границата на разумното мислене. Можеше само да се съсредоточи върху сбъдването на мечтите си. Удоволствието от уханието ѝ и усещането на бедрата ѝ, притиснати към онази част от него, която от дълго време искаше да ѝ даде.