Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
Той целуна бузата ѝ нежно.
– Това е, защото си девствена, Емили. Обещавам ти, че веднъж след като свикнеш с мен повече няма да те боли.
Тя не знаеше дали да му вярва. Отново и отново чуваше гласа на сестра си, който я предупреждаваше за болката.
Той вдигна краката ѝ от пода и ги обви около кръста си. Наклони главата си така, че да може да впие очи в нейните.
– Погледни ме – заповяда ѝ той и тя го направи.
– Ако ме изтърпиш през следващите няколко минути, ти се кълна, че когато приключим, никога повече няма да се страхуваш.
– Не разбирам.
– Ще разбереш – каза той и после започна да се движи срещу бедрата ѝ.
Емили стисна зъби, опитвайки се да не изкрещи от болката, която движенията му ѝ причиняваха.
Дрейвън притисна устните си към шията ѝ, мразейки начина, по който тя се напрягаше.
– Отпусни се прошепна той в ухото ѝ. Но тя не го направи. Освен всичко друго, думите му я стресираха още повече.
Той се прокле, за това че не знаеше какво да направи, за да облекчи дискомфорта ѝ, но никога преди това не го беше правил с девственица.
С разочаровано проклятие, той излезе от нея.
Краката ѝ се спуснаха на пода и тя усети как се отпуска на собствените си крайници. Не каза нито една дума, когато вдигна роклята си от пода и я притисна към гърдите си.
Тогава той видя сълзите в очите ѝ.
– Ох, Емили – въздъхна той. – Не исках да те нараня.
– Джоан беше права – прошепна тя. – Боли ужасно много.
Дрейвън я придърпа към себе си. Тялото му все още се нуждаеше от нея и това беше всичко, което можеше да направи, за да не плаче от болка заради насъбралото се в него желание. Но той нямаше да я нарани отново.
Никога не е бил такъв егоист.
– Не боли – прошепна той и после я целуна.
В първия миг, тя отново се напрегна, но след няколко удара на сърцето ѝ, се отпусна. Дрейвън изпусна една въздишка на облекчение. Той щеше да ѝ помогне, дори това да беше последното нещо, което щеше да направи.
Емили не знаеше какво да мисли, докато той прокарваше устните си по шията ѝ, а езикът му отново се зае да възбужда кожата ѝ.
Това чувство беше толкова приятно и прекрасно.
Но с тази мисъл дойде и знанието, че той отново ще влезе в нея. Тя се сви. Не трябваше ли да се свърши с това, след като веднъж вече го беше направил?
Усещането на устните му върху нейните беше достатъчно удоволствие. Само ако не водеше до другото.
Той дишаше в ухото ѝ, после прокара език по повърхността му. Емили изпусна роклята си и изстена от удоволствие, после прокара ръце по ребрата му. Дрейвън се отдръпна от нея и я отнесе до леглото.
Все още несигурна, тя се напрегна, когато той я положи върху ухаещия на рози сламеник.
Погледът му се спусна от главата към гърдите ѝ, които пламнаха под жадния му поглед и надолу към свивката между бедрата ѝ.
На лицето му беше изписано болезнено желание.
После той легна до нея на леглото.
Като огромен мускулест звяр, той се плъзна по тялото ѝ и се надвеси над нея. Погледите им се срещнаха, когато той я огледа така, сякаш щеше да я погълне, както си лежеше.
Въпреки че той не я докосна, тя можеше да усети топлината на тялото му.
И после се случи най-удивителното нещо от всички. Той погледна лицето ѝ и се усмихна.
Сърцето на Емили подскочи при този жест.
– Ти никога не си се страхувала от мен преди – прошепна той грубо. – И в името на всички светни над нас, ти няма да се страхуваш от мен и сега. Не и когато те имам така, както съм мечтал.
С тези думи, той плъзна тялото си надолу и нежно я помилва от главата до пръстите на краката ѝ, след което се повдигна. Тя простена от усещането на горещата му плът, която докосваше нейната.
Той прокара ръцете си по цялото ѝ тяло, по гърдите и лицето ѝ с нежни, но излъчващи собственическо чувство, движения.
– Ти си моя – каза той напрегнато.
– Да, Дрейвън, твоя съм.
Дрейвън я погледна, когато чу тези най-безценни за него думи. Той можеше да усети как тялото ѝ се отпуска срещу него и че тя се отдава още веднъж на докосването му.
Тялото му пламна от нуждата, но след нескопосания си опит с нея от преди малко, той реши да действа по-бавно, за да не я нарани отново.
Бурята на неговата страст се завихряше около него, през него и в него. Емили щеше да бъде негова и той щеше да се отнесе с нея както трябва.
Емили простена, когато той задълбочи целувките си, като докосваше гърдите ѝ с палците си. За неин ужас, той се отдръпна от устните ѝ. Но само за да прокара влажна пътека по бузата и врата ѝ, докато не докосна ухото ѝ. Тя тръпнеше от удоволствие, когато тялото ѝ се разтресе в отговор на играта на езика му, който се въртеше и навлизаше около пламналата ѝ плът.