Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
След няколко секунди писъците на Айрънбарк секнаха и той увисна безжизнено, макар че акумулаторът още беше включен към него и токът продължаваше да тече по рамката.
Скофийлд беше поразен от тази дивашка жестокост.
Айрънбарк бе мъртъв, но това още не беше краят.
— Огън! Огън! — започна да скандира тълпата.
Калдерон кимна и мъртвият Айрънбарк беше отнесен и хвърлен заедно с пружината през ръба на терасата върху конвейера. Бавно движещата се пътека го понесе. Трупът изчезна за десетина секунди, докато минаваше под широката рампа на железопътната платформа, за да се появи при отвора на пещта от другата страна.
Айрънбарк бе погълнат от пламъците на пещта и тълпата зарева ликуващо и зловещо.
В едно тъмно кътче на остров Дракон Зак и Ема чуха всичко това от намиращия се недалеч високоговорител.
Спогледаха се с ужас.
— Ох, господи… — прошепна Ема. — Ох, господи…
Калдерон пристъпи към увисналия от електрокара Джеф Хартиган, зашлеви го и той се размърда и изстена. Още беше жив.
Калдерон се обърна театрално към тълпата.
— Какво ще кажете? Настана ли време за плъхове?
Сбирщината зарева от удоволствие.
— Мобуту — каза Калдерон. — Донеси плъховете.
Мобуту изчезна в едно странично помещение и след секунди се върна с голяма телена клетка, в която имаше шест плъха.
Очите на Скофийлд се разшириха от ужас.
Бяха с различни размери, от малки и пъргави до тлъсти и огромни. Всички имаха черни мъхнати гърбове, дълги голи опашки и будещи страх зъби. Свирепо щракаха с челюсти един към друг.
— Знаете ли, капитане, тези вредители са наистина впечатляващи — каза Калдерон. — Плъхове, хлебарки… всички те са толкова издръжливи. Ще ни надживеят, това е сигурно. Например тези плъхове са оцелели на острова много по-дълго, отколкото старите им съветски господари. Приемете това като демонстрация специално за вас.
Посочи с брадичка Хартиган и каза:
— Сложи му кутията.
Мобуту се покатери на една стълба и надяна на сведената глава на Хартиган голяма дървена кутия с кръгъл отвор, през който да мине главата. После слезе, взе някакви парцали и пак се качи и ги натика около врата му, за да уплътни отвора.
При третото си качване взе клетката с плъховете и отвори малка вратичка в горната част на кутията. После бръкна в клетката, избра един особено едър плъх и го вдигна над отвора.
Всяка капка кръв във вените на Скофийлд се смрази.
— Господи, не… — промълви той.
Калдерон видя реакцията му.
— Предполагам, че образован човек като вас, капитане, е запознат с прекрасния роман на Оруел „Хиляда деветстотин осемдесет и четвърта“. В него главният герой Уинстън Смит е подложен на подобно изтезание с раци. То обаче е използвано само като заплаха, за да сломят волята на Смит; всъщност не е приложено. Ще споделя нещо за себе си, капитане — аз не си губя времето със заплахи. Мобуту, действай.
Мобуту пусна плъха в кутията и бързо добави втори, по-малък, след което затвори капака.
Докато суданецът правеше това, Калдерон отново поднесе микрофона към устните си.
— Зак, Ема. Помните вашия другар от лагера господин Джефри Хартиган. Това е той, докато плъхове го ядат жив.
До този момент тялото на Джеф Хартиган висеше напълно неподвижно. Сега обаче той изведнъж запищя като побъркан. Краката му заритаха френетично, тялото му се замята, закопчаните ръцете се изпънаха, но спасение нямаше.
Скофийлд не можеше да види какво се случва в дървената кутия, покриваща главата на Хартиган, но си го представяше и му призля от ужас.
Плъховете ядяха беззащитното лице на Хартиган.
Щяха да изядат очите му и да стигнат до мозъка, и едва тогава щеше да настъпи смъртта. Жесток и ужасно болезнен начин да умреш.
Писъците на Хартиган изпълниха залата — ужасни крясъци, които почти не се заглушаваха от кутията. През цялото време Калдерон държеше микрофона близо до нея, за да не изпуска нищо.
След трийсетина секунди милостивата смърт най-сетне настъпи.
Тялото на Хартиган внезапно се отпусна, макар че кутията на главата му продължаваше да се тресе от движенията на плъховете вътре.
Тълпата отново закрещя. Калдерон отново се усмихна.