Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
Докато излизаха един по един, Рут мълчеше. Лицето й беше като затворена врата, здраво залостена с резета. Лицевите й мускули се издуваха от усилието да мълчи. Тя не откъсваше очи от Джордж, докато той сядаше на масата срещу нея. Той изчака вратата да се затвори зад Клъф, после каза:
— Няма лесен начин да ви кажа това, госпожо Хокин. Открихме доказателства, че Филип Хокин е упражнявал сексуално насилие върху дъщеря ви. За това не може да има никакво съмнение, и срещу него ще бъде повдигнато обвинение още днес.
От устните й се изтръгна скимтене, но очите й не се откъсваха от лицето му. Той се поразмърда на стола и автоматично посегна към цигарите си. Предложи и на нея, но тя само поклати глава, затова той остави пакета на масата между двамата.
— Ако добавим доказателствения материал, открит от вас в лабораторията — ризата с петна от кръв и пистолета — се налага един извод: че най-вероятно я е убил. Много, много съжалявам, наистина, госпожо Хокин.
— Не ме наричайте така — каза тя, преглъщайки хлиповете си. — Не ме наричайте с неговото име.
— Няма — обеща Джордж. — И ще се погрижа никой друг полицай да не ви нарича така.
— Сигурен сте, нали? — каза тя с изтръпнали устни. — В сърцето си сте убеден, че тя е мъртва?
Джордж би предпочел да бъде където и да е другаде, само не и в кухнята на Рут Картър, прикован от очите й към истината.
— Така е — каза той. — Нямам причини да вярвам в нещо друго и голямото количество косвени доказателства навеждат единствено на това заключение. Бог ми е свидетел, че не ми се иска да вярвам в това, но няма друг изход.
Рут започна да се полюлява на стола си с ръце, скръстени пред гърдите. Пръстите й се забиваха под мишниците като нокти на хищна птица. После отметна глава и зави нечленоразделно — като агонизиращо, смъртно ранено животно. Джордж седеше като вкаменен, напълно безпомощен. Знаеше само, че в никакъв случай не бива да я докосва.
Воят секна и главата й се отпусна на гърдите. Челюстите й увиснаха, лицето й беше зачервено. Непролети сълзи блестяха в очите й.
— Направете така, че да го обесят — каза тя, твърдо и ясно.
Той кимна, взе пакета с цигари и си запали една.
— Ще опитам да направя всичко, което е по силите ми.
Тя поклати глава.
— Не опитвайте, а го направете, Джордж Бенет. Защото ако го изпуснете, с него ще се заеме някой друг, но няма да бъде милостив като палача. — Ожесточението като че ли изсмука и последната й енергия. — Сега си вървете.
Джордж се изправи бавно.
— Ще се върна утре за да взема показанията ви. Ако имате нужда от нещо, каквото и да било, потърсете ме в централата на полицията. — Той бръкна в джоба си, извади бележник, откъсна лист от него и надраска домашния си телефонен номер. — Ако не съм в участъка, потърсете ме у дома. По всяко време. Наистина съжалявам.
Той тръгна да излиза заднишком. Намери с опипване дръжката на вратата, затвори я зад себе си и се облегна на стената. Цигареният дим се виеше нагоре по ръката му в накъсана спирала. Чу гласове откъм другия край на входното антре и се упъти към безрадостното помещение, където останалите жени бяха обсадили Томи Клъф.
— Оставете чирака, иде майсторът — каза Морийн Картър, щом видя Джордж. — Кажете ни, ще обесите ли това копеле Хокин?
— Аз не вземам тези решения, госпожо Картър — отвърна Джордж. Надяваше се да не му личи доколко няма вече сили да спори. — Позволявам си да отбележа, че бихте оползотворили по-добре времето и силите си, ако отидете при Рут. Тя има нужда от вашата подкрепа. Ние след малко си тръгваме, но през нощта пред пристройката ще остане пазач. Ще ви бъда задължен, ако всички отидете при Рут, и ако се постараете да си припомните и най-дребната подробност, която би ни помогнала да изградим обвинението.
— Той е прав, оставете го на мира — каза неочаквано мама Ломас. — Вижте, че е още момче, а му се събра много за един ден. Хайде, момичета. Най-добре ще е да отидем при Рут. — Тя ги подбра пред себе си, но на вратата се обърна, за да нанесе неизбежния последен удар. — Имай предвид, че следващия път няма да ти се размине така лесно, момче. Стягай се — тя поклати глава. — Старият скуайър е виновен. Трябва да е бил наясно. Достатъчно е да прекараш половин час с Филип Хокин, за да разбереш, че пожалиш ли такъв, трябва да не си наред.
Вратата се затвори след нея с рязко тракване.
Джордж и Клъф се отпуснаха едновременно, като по сценарий, в двата стола един срещу друг. Лицата им издаваха душевното им изтощение.