Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
— Съжалявам, сър. — Джордж взе листа от бюрото на Карвър, обърна се и тръгна към вратата. — Сержант — извика той през рамо към Клъф, — вземи си палтото и да тръгваме.
Изненадан, Клъф се подчини. Карвър се намръщи.
— Къде сте тръгнали? Имате затворник, когото да обвините и разпитвате.
— Ще се обадя на господин Нейдък да дойде тук след един час. През това време ще отидем със сержант Клъф да хапнем. И двамата не сме яли от закуска, а един тежък разпит не може да се издържи само на никотин и кофеин — каза категорично Джордж.
— На това ли ви учиха в университета? — каза иронично Карвър.
— Не, сър, научих го от главен инспектор Мартин. Той винаги казва, че не можеш да пратиш войската в сражение на гладен стомах. — Джордж се усмихна. — А сега моля да ни извините, но имаме работа.
Той вдигна слушалката и набра номера. Чувстваше и с гърба си яростния поглед на Карвър.
— Ало? Господин Нейдън? На телефона криминален инспектор Бенет от Бъкстънската полиция. Възнамерявам да разпитвам вашия клиент по подозрение в изнасилване и убийство след един час. Ще ви бъда много задължен, ако присъствате… Да, очаквам ви, благодаря.
Натисна вилката и набра нов номер.
— Ан? Аз съм… — Обърна се и изгледа Карвър, който изпуфтя и излезе гневно от кабинета.
Точно един час по-късно Алфи Нейдън влезе в стаята за разпити. Той беше образец на преуспелия провинциален адвокат. Малкото му шкембенце беше стегнато в безукорен, тъмен костюм с жилетка. На месестия му нос висяха очила с половинки стъкла в златни рамки. Бузите му бяха румени, плешивото му теме отразяваше светлината, брадичката му беше толкова гладка, като че се бе бръснал специално, преди да излезе тази вечер. Човек можеше лесно да се заблуди и да го вземе за глупак, ако не бяха очите му — малки и тъмни, те просветваха като стъклените очи на едновремешните плюшени мечета и не бяха никога в покой, освен когато се вторачваше в лицето на свидетел. Очите на Нейдън рядко пропускаха нещо. Беше сериозен противник и Джордж съжаляваше, че Хокин се оказа толкова добре ориентиран, че бе ангажирал тъкмо него.
Веднага щом Клъф въведе Хокин, преминаха бързо през встъпителните формалности. Хокин не говореше, само беше свил неприязнено устни. Изглеждаше също толкова елегантен и самоуверен, както и сутринта.
Джордж произнесе традиционното предупреждение, после каза:
— След като бяхте арестуван по подозрение в убийство тази сутрин, получих разрешение за обиск от магистратурата в Хай Пийк. — Той подаде документа на Нейдън, който го прегледа и кимна. — Аз и подчинените ми проведохме обиска в имението Скардейл днес следобед. В процеса на обиска открихме сейф, вграден в пода на пристройката, която сте превърнал във фотографска лаборатория. Когато сейфът беше отворен с помощта на ключ, скрит в кабинета ви в имението, открихме вътре шест кафяви плика.
— Шест ли? — попита Хокин.
— Шест плика, в които намерихме снимки и негативи. Тази находка е повод да повдигна срещу вас, Филип Хокин, обвинение в изнасилване.
По време на формалните встъпителни думи на Джордж лицето на Хокин не беше трепнало. „Значи, няма да капитулира, каза си Джордж. Мисли си, че ще се измъкне от по-сериозно обвинение, затова ще си мълчи и няма да рита за изнасилването.“
— Можем ли да видим доказателствата? — попита спокойно Нейдън.
Джордж отправи въпросителен поглед към Хокин.
— Наистина ли държите вашият адвокат да види снимките? Искам да кажа, господин Нейдън е най-доброто, на което можете да се надявате. Може би няма да рискувате да се откаже да ви защитава.
— Господин Бенет — обади се предупредително Нейдън.
— Не би могъл да ме защитава от копелета като вас, ако не знае какво сте фалшифицирали — каза Хокин. Тонът му започваше да се отдалечава от сутрешната пренебрежителна изисканост.
Джордж отвори папката пред него. Докато той и Клъф отсъстваха, Краг бе подредил всяка снимка и негатив в отделни пластмасови джобове. Дежурният от нощната смяна бе ги номерирал при поставянето им в пликовете. Утре щеше да дойде ред на специалистите от лабораторията. Но днес Джордж имаше нужда от доказателствата.
Постави мълчаливо първата снимка пред Хокин и Нейдън. Хокин кръстоса крака и се обърна към Нейдън:
— Донесохте ли цигари?
Нейдън откъсна ужасения си поглед от снимката и изгледа Хокин, като че беше същество от друг свят.
— Какво? — попита той едва чуто.
— Цигари. Свърших ги — поясни Хокин.