![Белязана [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/8/5/belyazana-bg-download.jpg)
Белязана [bg]
- Автор: Лало Джоузеф Р.
- Серия: Книгата на Дийкън #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 978-954-2989-09-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белязана [bg]». Краткое содержание книги:
Бе изтръгната от съня от напускането на Мин, която скочи от леглото и блъсна вратата. Златните лъчи на изгрева и звуците на утрото надникнаха в колибата. Известно време Миранда отново се унасяше на пресекулки. Накрая чу глас и раздели клепачи. Пред нея стоеше Дийкън. Имаше развеселен и леко извинителен вид.
— Съжалявам, че те будя, но изникна определена ситуация, която би могла да се възползва от помощта ти.
— Разбира се — отвърна тя, замаяно изправяйки се.
Дийкън отново предложи ръка, но този път девойката не се нуждаеше от помощ.
— Лео претърпява доста неприятна процедура. Краката му са били чупени няколко пъти преди. Били са оставяни да зараснат по естествен път, често недостатъчно добър. Открихме, че най-добрият начин да се оправяме с подобни ситуации е да позволим крайниците да се излекуват правилно.
— Да се излекуват правилно? Но нали каза, че вече са зараснали.
— Тъкмо тук се крие проблемът. Краката трябва да бъдат счупени отново. По принцип пациентът бива приспан или поне му се прави обезчувстваща магия, но очевидно Лео е отказал помощни средства. Били са направени две успешни счупвания, когато малката ти приятелка се е появила. Сега стои над Лео и не позволява на целителите ни да се приближат. Опитахме се да решим проблема с магия, но изглежда заклинанията ни нямат ефект. Неколцина от клириците възнамеряваха да прибегнат към по-мощни магични средства, но аз прецених, че ти би се справила по-лесно.
Миранда бе отведена в една от колибите. Петима целители в бели роби стояха в кръг около маса, върху която лежеше Лео. Мин стоеше отгоре му, щраквайки с челюсти към всеки, който се приближеше отпред, а опашката й заплашваше да помете приближилите се в гръб. Щом Миранда се появи, дракончето затанцува на място, нетърпеливо пристъпвайки от крак на крак. Лео прошепна нещо на език, който девойката не можа да определи и целителите излязоха. Дийкън се поколеба на прага, преди да излезе на свой ред, затваряйки вратата.
— Казаха ми, че си имал проблем — рече Миранда. — Дийкън смята, че мога да помогна.
— Мин не им позволява да продължат — каза Лео. — Говорих с нея, но тя не слуша. Съмнявам се, че може да направиш нещо, което вече не е било опитано.
— Може би просто не ти вярва. Поне аз имам много малко причини да го правя — гневно изрече девойката. — Ако искаш да ти помогна, дължиш ми истината.
— Нищо не ти дължа.
— Спасих ти живота. Ти самият каза, че услугата трябва да бъде върната.
— Изведох те в безопасност. Ако не те бях превел през пещерата, сега щеше да си в ръцете на Елитните — каза той. — Никой няма да може да влезе или излезе от това място, преди да се отдръпнат водите, а преди това да стане, ще минат месеци. Дългът е изплатен.
— Искам истината! — настоя момичето.
— Не би познала истината, дори и да я притежаваш. Няма как да бъдеш сигурна, че няма да заменя една лъжа с друга. Ако искаш истината, намери я сама. Тук съм не по-малко известен от останалите места, ако някъде може да достигнеш до истината, то именно тук ще го сториш.
— Защо тогава да ти помагам?
— Не трябва, но въпреки това ще го сториш. Познавам те по-добре, отколкото ти самата се познаваш. Зная, че нищо не би ти харесало повече от това да ме видиш как страдам, заради предполагаемата несправедливост, но сърцето ти няма да ти позволи. То е най-голямата ти слабост. Някой ден ще ти струва живота.
Очите на Миранда пробягаха към краката на малтропа. Бяха извити и изкривени. Опита се да бъде силна. Опита се да мисли за злините, които бе сторил. Лъжите, които бе изрекъл. Уви, сред полуистините и безспорните лъжи имаше един неоспорим факт. Беше прав. Колкото и да бе ядосана, тя се улови да търси някакъв начин да му помогне. Не й отне дълго време да осъзнае, че ако имаше нещо, което не позволява на магиите им да въздействат на Мин, причината можеше да е само една. Парчето от шлема все още висеше на врата й. Пътуването през водата бе усукало украшението, оставяйки го между прибраните крила.
С известни усилия Миранда успя да развърже талисмана. Мин изглеждаше разстроена, а разтварянето на вратата, последвано от връщането на целителите, я разстрои допълнително. Лишена от защитаващия я талисман, Мин бързо бе потопена в дълбок, безвреден сън. След една последна сурова размяна на погледи, девойката вдигна дракончето и излезе. Навън Дийкън й помогна да го пренесе.