Белязана [bg]

Двамата излязоха на широк, павиран с камъни път, разделящ селото на две. Простираше се от беснеещия водопад до обширна градина, обгърната с ниски стени. В центъра й се издигаше величествена сграда, единствената постройка, издигната с цел, различна от подслон. Имаше високи дървени прозорци, дървен покрив, а стените й бяха изрисувани.

Миранда бе преведена през средата и край градината. Тукашните колиби изглеждаха някак различни от онези от другата страна на пътя. Мишени и тренировъчни чучела се издигаха насред тях. Учениците тук носеха по-здрави дрехи от досега срещаните туники — одеждите им бяха украсени с различни символи.

Накрая стигна до дълга, извита колиба, от чиито два комина се издигаше пушек. Стените бяха обсипани с прозорци, а по масите седяха групи от местните. Озовали се вътре, двамата получиха по една пръстена паница със зеленчукова супа и един самун, който си поделиха. Миранда бързо се зае със своята порция, игнорирайки лъжицата за сметка на хляба, с който топеше големи залъци. Бе преполовила купата си, когато осъзна вниманието, което привличаше. Усмихна се смирено, когато Дийкън й подаде лъжица.

— Съжалявам! — рече тя.

— Няма за какво. Винаги се радвам да науча някоя нова техника.

— Последното изядено от мен нещо бе един полусуров прилеп и няколко сурови, но не бих ги нарекла храна — обясни Миранда с пълна уста.

— А, да. Прилепи. Някои от нас виждат в това инициация. Само неколцина са съумели да го избегнат. Уви, аз съм сред тях. Ти вече се вписваш по-добре от мен.

Тя се усмихна между два залъка.

— Поправи ме ако греша, но останах с впечатлението, че отвъд затворената врата бяха разменени неприятни думи. Как протекоха нещата вътре? — попита Дийкън.

— Той… аз… Негодникът ме бе лъгал от самото начало, а сега отказва да оправи нещата! Казва ми, че ако съм искала, трябвало да узная сама! — гневно обясни момичето.

— Е, това няма да е особен проблем. Не бе минало много време от появата на трима ви, когато някои от по-възрастните обитатели вече разказваха истории за последната му поява.

— Какво казват? — запита Миранда, объркана от неочаквания източник на нова информация.

— За съжаление не се завъртях достатъчно дълго, за да чуя. Келър бе този, който си припомняше. Той е доста тесногръд член на военната школа, всички тези ръкопашни блудкавости не могат да привлекат вниманието ми за дълго. Смятам, че няколко пъти го нарече Лейн — каза Дийкън.