Измамата на краля [bg]

Той не можеше да повярва на ушите си.

— Но аз дори не знам какво търсят в Лангли! Как, по дяволите, мога да разбера дали съм открил нещо?

— Зададох им същия въпрос. Отговорът беше, че ще го разбереш от самата флашка. Ако това не се случи, значи в нея няма нищо съществено.

— Някакви проблеми с Антрим? В момента той държи не само Гари, но и Иън Дън.

— И да има такива, не ми казаха. Само ме информираха, че се е провалил с операцията, и те молят да направиш един последен опит. Освобождаването на онзи либийски затворник се очертава като един огромен пиар провал за нас.

Това беше истина. Само при мисълта за него в гърдите му се надигаше гняв. Мръсникът трябваше да умре в затвора!

В галерията се появи поредната група посетители и започнаха да се приближават към мястото, което си беше избрал. Той побърза да се смеси с тях, за да наблюдава вратата, която водеше към апартамента „Къмбърленд“.

Миг по-късно там се появи Катлийн Ричардс. Тя се поколеба за момент, огледа се, а после бързо тръгна надясно.

— Гений съм — промълви в слушалката той.

— Което означава?

— Означава, че съм бил прав за онази агентка на АБТОП.

— Какво възнамеряваш да правиш? ЦРУ иска да знае.

Не беше виждал Стефани от пет месеца. Последната им среща беше във Франция през юни, когато й беше помогнал да се справи с една друга история. Очевидно важна за нея, защото на тръгване бе казала, че му дължи услуга. Но той добре помнеше и думите, които беше добавила: Използвай я разумно.

— Означава ли това, че ако изпълня молбата ти, вече ще ми дължиш две услуги? — пожела да узнае той.

— Е, стига де — засмя се тя. — Тази не я правиш на мен. Аз съм само куриер. Но ако успееш да направиш нещо, което би попречило на онзи убиец да излезе от затвора, ще направиш услуга на всички ни.

— Ще ти се обадя — обеща той.

— И още нещо, Котън. Колегите от ЦРУ ме предупредиха, че Антрим не знае нищо за молбата им и не желаят да знае.

Той прекъсна връзката и затвори телефона.