Измамата на краля [bg]

40

Хенри VIII бил баща на най-малко дванайсет деца. Осем от тях били мъртвородени или недоносени — шест от първата му съпруга Катерина Арагонска и две от втората, Ан Болейн. Законни били само три — Мери, Елизабет и Едуард, всичките родени от различни жени. Едно било незаконно. Хенри Фицрой, роден през 1519 г. от любовницата на краля Елизабет Блаунт. Фамилията Фицрой означава „син на краля“ и често се използвала от незаконните деца на владетелите. Хенри охотно признавал Фицрой за свой син, който бил първото му дете изобщо. Наричал го свое съкровище и едва шестгодишен го удостоил с титлата граф на Нотингам, а по-късно го направил херцог на Съмърсет и херцог на Ричмънд — титлата, която притежавал самият той, преди да бъде провъзгласен за крал. Детето израснало в Йоркшър, където се грижели за него като за принц, особено след като станало ясно, че Катерина Арагонска не можела да дари краля с мъжка рожба. За Хенри детето било доказателство, че проблемът не е у него, и той направил всичко възможно да анулира брака си с Катерина, за да може да се ожени за друга, който да му роди законен наследник.

Хенри демонстрирал личен интерес към отглеждането на Фицрой, който бил обявен за лорд-адмирал на Англия, лорд-председател на Северния съвет, почетен военачалник на похода към Шотландия и лорд-лейтенант на Ирландия. Според много изследователи, ако Хенри беше починал без законен наследник, Англия почти сигурно щяла да се сдобие с крал Хенри IX независимо от факта, че Фицрой бил незаконен син. В Парламента бил внесен специален проектозакон за отнемането на всички наследствени привилегии от първата законна наследница на престола Мери и за даването право на Хенри да посочи свой наследник, независимо дали е законен, или не.

Но съдбата решила друго.

Фицрой умрял през 1536 г., единайсет години преди баща си. Отнесла го туберкулозата, която причинила смъртта и на Едуард, втория син на Хенри. Разликата била, че Едуард умрял на петнайсет, а Фицрой на седемнайсет. Той обаче успял да се ожени за Мери Хауърд — дъщеря на втория по старшинство английски благородник. Първият бил дядо й. Те се венчали през 1533 г., когато Мери била на четиринайсет, а Фицрой на петнайсет.

Артър, по-големият син на Хенри, умрял едва на шестнайсет, без шанс да се възкачи на престола. Самият Хенри бил убеден, че причина за ранната му смърт бил безразборният секс, и забранил на Фицрой и Мери да консумират брака си веднага. Забраната обаче била пренебрегната. Мери забременяла и през 1534 г. родила син. Фамилията Хауърд поела отглеждането на детето извън Лондон, а Хенри така и не разбрал, че е станал дядо.