Измамата на краля [bg]

— А любимата ви тема за проучване е животът на Елизабет Първа?

— До последния детайл — кимна Таня. — Имам чувството, че ми е най-добрата приятелка. Жалко, че всички писмени документи, достигнали до нас, я описват не като женствена кралица, а като сурова мъжкарана. Знаете ли, че тя често е говорила за себе си като за мъж и се е обличала като баща си и тогавашните благородници, а не като жена? А веднъж изпратила за свой заместник мъж, а не жена на кръщенето на някаква френска принцеса — нещо нечувано дотогава. След смъртта й не са правили аутопсия на тялото й, а приживе никога не позволявала на лекарите да я прегледат. Била слаба, некрасива и самотна, но за разлика от останалите си роднини притежавала неизчерпаема енергия.

Катлийн посочи картината на стената.

— Но там прилича на красива млада жена — посочи тя.

— Това е плод на въображението — поклати глава Таня. — Никой не е позирал за тази картина. Приликата с Хенри е от известния портрет на Холбайн, който по онова време бил изложен в двореца „Уайтхол“. Както правилно отбеляза господин Малоун, Джейн Сиймур починала далеч преди създаването на портрета, а трите деца почти никога не били заедно на едно място. Художникът ги рисувал по памет, използвал скици или просто ги копирал от други портрети. Преди да се възкачи на престола, Елизабет почти не е била рисувана и затова ние нямаме никаква представа как е изглеждала преди двайсет и пет годишната си възраст.

Катлийн си спомни думите на Ева Пазан за „Маската на младостта“.

— Как е изглеждала след тази възраст, също е под въпрос — отбеляза тя.

— Абсолютно вярно. През хиляда петстотин и деветдесета година тя обявила с декрет, че ще бъде вечно млада. Всичките й други портрети били унищожени. Оцелели само няколко.

— Значи е възможно да е умряла много по-млада, както пише Брам Стокър — подхвърли Малоун.

— Това е напълно логично — кимна Таня. — Така са си отишли всичките й роднини, с изключение на една. Възможно е Елизабет наистина да е починала на дванайсет-тринайсетгодишна възраст.

Катлийн беше любопитна да разбере какво точно бе писал Брам Стокър, тъй като Малоун беше пропуснал да я запознае с този детайл. Но името й беше познато. Авторът на „Дракула“. Тя си отбеляза да запознае и Матюс с този факт.

Таня им направи знак да я последват към изхода на Галерията на призраците. Отвъд нея започваше бароковата част на двореца, в която дълго време се разпореждали Уилям и Мери.

Тук атмосферата беше различна. Типичната за династията на Тюдорите пищност беше заменена от безличния стил, преобладавал през XVII век. Озоваха се в помещение, известно като апартамента „Къмбърленд“, обзаведено с изящни кадифени кресла, огледала с позлатени рамки, свещници и масички.

— По времето на Джордж Втори това са били покоите на втория му син Уилям, херцог на Къмбърленд — обясни Таня. — Винаги съм харесвала това място, толкова е наситено с цветове и жизненост.