Измамата на краля [bg]

39

Антрим проведе разговора от телефонната кабина в пъба. Реши да действа веднага след като погълна бъргъра и пържените картофки. Часовникът му показваше 10:40 ч., което означаваше 5:40 ч. във Вирджиния. Разбира се, Оперативният център на ЦРУ никога не спеше и обаждането му беше прехвърлено към шефа на контраоперациите — единствения му пряк началник освен самия директор на ЦРУ.

— Свърши се, Блейк — рече с въздишка шефът му. — Направихме всичко възможно да спрем шотландците, но те се оказаха костелив орех. Сделката вече е факт. В момента изпипват детайлите и подготвят общественото мнение.

— Този убиец трябва да изгние в затвора! — мрачно процеди Антрим.

— Всички сме на това мнение — въздъхна шефът му. — Но за съжаление, той не е наш затворник.

— Аз ще приключа нещата тук.

— Направи го, и то бързо.

— А какво ще правим с нашата жертва?

— Не виждам как можем да проведем следствие, без да алармираме неподходящите хора. Според мен са англичаните, но може да бъде и всеки друг. Това вече е без значение. Тази смърт ще остане необяснена.

Което означаваше, че на близките щеше да бъде съобщено, че агентът е загинал при изпълнение на служебния си дълг и толкова. Нито къде, нито кога, нито как. Просто се бе случило. Една звезда повече на мемориалната стена в Лангли. Доколкото си спомняше, на нея имаше повече от сто звезди. Но в Книгата на честта в основата на стената едва ли беше вписано нечие име. Там фигурираха само агентите, които са били разкрити след смъртта им. Не че това го интересуваше. На практика избледняването на спомените за човешките съдби го устройваше много добре.