Измамата на краля [bg]

Тя беше спусната в гроба заедно със своята тайна.

Катлийн и Малоун вдигнаха очи от дисплея и смаяно се спогледаха.

— Точно така — забеляза това Таня. — Последното изречение е напълно безсмислено, ако човек не подозира нещо.

— Кога е писан този текст? — попита Малоун.

— През хиляда деветстотин двайсет и девета година. Част от биографията на Елизабет, която винаги съм харесвала.

Какво ли означава това? Заедно със своята тайна.

— Мери категорично настоя да ви го покажа — продължи Таня. — Много сме разговаряли по тази тема. Тя винаги твърдеше, че е глупаво да се ровим в нея, но сега разбирам, че вие двамата разполагате с нова информация за тази огромна загадка.

Малоун извади листовете с разпечатката, която беше направил от флашката в „Чърчил“.

— Разгледайте ги — предложи той и ги подаде на Таня. После се извърна към Катлийн и шепнешком добави: — Остани с нея, а аз ще изляза да се обадя на Антрим.

Тя кимна, а той напусна апартамента „Къмбърленд“ и тръгна обратно към оживената галерия. Катлийн го изчака да се отдалечи и попита:

— Нима твърдите, че Елизабет е била просто самозванка?

— Нямам никаква представа. Но знам, че легендата за момчето от Бизли е просъществувала дълги години. Според мен много хора, включително авторът на онова, което току-що прочетохте, са подозирали нещо, но са се страхували да го произнесат на глас. С изключение на Брам Стокър, който го е направил открито. Разбира се, твърденията му се посрещнали с подигравки. Пресата го осмяла. В рецензията на книгата в „Ню Йорк Таймс“ те били наречени дивотии.

— Но са верни, така ли?

— От бележките, които току-що получих от господин Малоун, става ясно, че вече доста хора са на това мнение.

Катлийн научи всичко, което й беше необходимо. Беше време за действие.

— Дайте ми това — каза тя и издърпа листовете от ръката на Таня. — От вас искам да останете тук до завръщането на Малоун.

— А вие къде отивате?

Тя вече беше забелязала, че изходът от тук е само един — през вратата, която беше използвал Малоун. А посетителите бяха достатъчно много, за да потъне сред тях.

— Да изпълня част от задачите, които са ми възложени от АБТОП. За съжаление, не мога да говоря за тях, защото са секретни.

— Мери ми спомена, че сте доста импулсивна — подхвърли Таня.

— Но мога да бъда и строга — отвърна Катлийн. — Затова останете тук и не вдигайте шум.