Предатели [bg]

Натали обаче така и не се качи в самолета.

Двама мъже със значки на ФБР препречиха пътя ѝ.

— Какво става? — попита тя.

— Насам, ако обичате, госпожо Бонфил.

— Багажът ми е в самолета.

— Наредихме да го свалят.

— Как смеете! — извика им тя. — Защо?

— Насам, ако обичате. Не искаме да правим сцени.

Натали се огледа и видя, че останалите пътници я наблюдават учудено. Завъртя се на пети и тръгна по коридора обратно към летището.

Тогава видя Декър и Джеймисън в компанията на Богарт и лицето ѝ се разкриви.

— Знаете ли какво ми причинявате? — извика тя.

Богарт пристъпи напред.

— Трябва да поговорим. Още сега.

— Казах ви всичко, което знам.

— А аз ви казах да не напускате района — отвърна Богарт.

— Нямах представа, че заповедта е валидна и след погребението на баща ми.

— Едното няма нищо общо с другото. Заповедта е валидна, докато не я отменя.

Натали се обърна към Декър.

— Това е ваша работа, нали?

— Разполагаме с помещение, където да поговорим на спокойствие.

Федералните агенти поведоха Натали към една стая точно срещу лентите за багаж. Милиган и Браун вече ги очакваха там.

— Благодаря, че ме предупреди навреме, Декър — прошепна Браун, докато влизаха.

— Моля, седнете, госпожо Бонфил — каза Богарт.

Натали седна, скръсти ръце на гърдите си и ги изгледа гневно.

— Трябва ли ми адвокат? — попита рязко тя.

— Не знам — отвърна Богарт. — Смятате ли, че ще ви потрябва?

— Когато агенти на ФБР те свалят от самолета, започваш да си мислиш, че имаш нужда от адвокат, дори да не си направил нищо лошо.

— Не сте арестувана, затова не сме ви прочели правата. Следователно нямате право на адвокат, докато ви задаваме въпроси. Но вие, разбира се, можете да поискате адвокат и да откажете да отговаряте на въпросите.

— Задайте си проклетите въпроси. Може би така ще успея да хвана полета.

— Това няма да се случи — заяви категорично Богарт. — Но ще започнем с въпросите.

Натали се намръщи.

Богарт погледна Декър, който попита:

— Защо бързате да се върнете във Франция? Мислех, че се развеждате със съпруга си.

— Да, но дъщеря ми е с него. Искам да я взема.

— И да я доведете тук? — попита Декър.

— Още не съм решила. В момента съм малко объркана. Може да поживея при майка ми временно. Но какво общо има това със задържането ми?

— Общото са комарджийските дългове.

Изражението ѝ се промени.

— Господи! Сериозно ли говорите? Казах ви всичко, което знам.

— Искате ли да помислите малко и да отговорите отново на този въпрос?

Тя се напрегна и се огледа.