Предатели [bg]

— Извинявай, да отидем в апартамента на Бъркшър — каза той. — Искам да го огледам още веднъж.

Шофирането до там им отне четирийсет минути. Портиерът ги пусна в апартамента, след което се върна на мястото си във фоайето.

Джеймисън, която не бе идвала тук преди, се огледа смаяно.

— Явно шпионажът носи добри пари!

— Обикновено не е така. Особено за редовите агентите.

— Е, тя явно не е била от тях.

— Притежавала е солиден инвестиционен портфейл и скъпа кола. Но с каква цел? Погледни това място. Нищо тук не носи нейния почерк. Разговарях с домакина на сградата. Цялото обзавеждане, абсолютно всичко, което виждаш тук, е купено в комплект с апартамента. Отначало предишните собственици не искали да го продават с мебелите, но Бъркшър им предложила цена, на която не могли да устоят.

— Защо ли го е направила?

— Добър въпрос. Много бих искал да науча отговора.

— Откъде са дошли парите, с които е платила всичко това?

— Богарт провери, но не откри нищо. Каза, че данните за сделките с недвижими имоти се пазят известно време, след което се унищожават.

— Да не би и десетте милиона за Дабни да са дошли от Бъркшър? — попита Джеймисън.

— През последната година не е продала почти никакви акции или облигации от инвестиционния си портфейл. — Той се замисли и добави: — Но въпреки това има начин.

— Какъв?

— Може да ги е заложила като обезпечение на кредит.

— Но кой ще ѝ отпусне подобна сума?

— Нямам представа — каза Декър.

— Освен това би трябвало да си даде сметка, че ако парите отиват за погасяване на комарджийски дълг, никога няма да си ги получи обратно. И че ще загуби всичките си активи, които е заложила като обезпечение.

— Ами ако не е знаела, че парите отиват за покриване на дългове от хазарт? Може да си е мислела, че ще бъдат използвани за съвсем друга цел.

— Например?

— Например законен бизнес. Може да е сключила договор за краткосрочен заем с лихва.

— Но ние дори не знаем дали е познавала Уолтър Дабни — каза тя. — Защо ѝ е да му дава десет милиона?

— Трябва да го е познавала. Или да е познавала някого, който да гарантира, че Дабни ще изплати заема.

— Струва ми се нереално, Декър. Все пак става въпрос за десет милиона!

— Виж какъв апартамент е имала! Каква кола! И почти не ги е ползвала. Не, парите не са били от значение за нея. Дрехите, с които беше облечена, когато Дабни я застреля, бяха най-обикновени. Гардеробът ѝ е почти празен. Не открихме нито бижута, нито скъпи чанти. Не е купила нищо и за апартамента. Карала е старата си хонда. А в същото време е притежавала милиони. Защо?

— Може да ги е пазела именно за такива случаи — каза Джеймисън.

Декър наклони глава на една страна.

— Обясни.

— Може да не е бил обикновен заем, Декър. Може Дабни изобщо да не е бил шпионин дотогава, а Бъркшър да е използвала парите, за да го оплете в мрежите си. Може да е знаела какви ценни познанства има, с кои федерални агенции работи… По дяволите, та този заем може да е дошъл от Русия! Може именно руснаците да са забъркали зетя на Дабни в тази история. После Бъркшър да го е измъкнала от кашата и той да се е превърнал в нейна къртица. Пито-платено, така да се каже. Помогнала му е, за да може да го шантажира впоследствие.