Предатели [bg]

— Не са случайни, Алекс. Виж, ако искаш да си събереш багажа и да се захванеш с друго, добре. Но не го прави само защото смяташ, че не те бива за тази работа. Не е така.

Тя го погледна с надежда.

— Наистина ли го мислиш? Не го ли казваш само за да се почувствам по-добре?

— Познаваш ме, мозъкът ми не е устроен така.

— Но аз убих човек! — Лицето ѝ отново помръкна. — Не мисля, че някога ще събера сили да го направя пак.

— Работата ни не изисква от нас да влизаме в престрелки. Случилото се с Алварес няма нищо общо с това, което правим във ФБР. Нищо чудно снощният случай да се окаже първият и последният.

— Едва ли, ако продължа да работя с теб.

— Не бива да мислиш за това, а за разследването.

— Искаш ли да се обадиш на Мелвин да се присъедини към нас? Той може да даде добри идеи.

Декър се поколеба достатъчно дълго, за да си спечели изпълнен с подозрение поглед.

— Какво има?

— Нищо.

— Декър, не те бива в лъжите.

— Мисля, че трябва да оставим Мелвин да се наспи.

— Какво означава това? Той се прибра по същото време като… — Тя го зяпна изумено. — О, боже! Да не би да ми казваш онова, което си мисля, че не искаш да ми кажеш?

— Съвсем ме обърка с този въпрос.

— Ще ти задам един по-прост тогава. С Харпър Браун ли е спал?

Джеймисън неволно бе извисила глас и клиентите от двете съседни маси започнаха да се извръщат към тях.

— Защо реши така?

— Защо ли? Беше повече от очевидно, че тя си падна по него!

— Очевидно?

— Уж нищо не ти убягва, но ето че си сляп за някои неща.

Декър се огледа притеснено, преди да каже:

— Не е наша работа какво правят.

— Трябва да ми разкажеш всичко! Веднага!

— Защо?

— Защото, технически погледнато, аз работя за Мелвин.

— Е, и?

— Ако не ми кажеш, ще направя такава сцена, че…

— Добре, добре. Ами… прекарали са известно време в хотела на Мелвин.

— А ти как разбра?

— Късно снощи отидох до там. Всъщност рано сутринта. Ти спеше. Преди това му звънях, но той не вдигна.

— И ти какво, да не би да се притесни?

— Добре, добре, заслужавам си го.

— А после какво?

— После я видях да излиза от хотела. Последвах я до тях и… поговорихме.

— Обсъждали сте какво са правили с Мелвин?

— Не съвсем. Не исках да слушам подробности — обясни смутено Декър. — И двамата са големи хора. Могат да правят каквото си искат.

— Но те се познаваха едва от няколко часа! Често ли го прави? Да скача в леглото на някой, когото вижда за пръв път?

— Твърди, че не. Било взаимно привличане.

— И ти ѝ вярваш? Та тя работи във военното разузнаване! Там нямат ли някакви правила, които да забраняват подобни неща?

— Не знам. Вече съжалявам, че ти казах.

— Мелвин е твой приятел. Не те ли е страх, че тя може да го нарани?

— Не иска да го наранява. Надява се да се получи нещо между тях.

— О, я стига! Ще го зареже!

— Не можеш да бъдеш сигурна.

— Напротив, мога! Да не би да смяташ, че от това ще излезе нещо трайно?