Само един поглед [bg]

Но как е станало всичко? Нещата не се връзват.

Тя още веднъж ги обмисли. Мъжът й е свирил с поп група. По едно време са били заедно с група, ръководена от Джими Екс. Година или две след това — когато Джак е бил последен курс или току-що се е дипломирал — вече известният по това време Джими Екс има концерт, на който присъства и самата тя — съвсем младата тогава Грейс Шарп. В последвалото меле същата вечер тя е сред потърпевшите, но остава жива. Минават още три години. Тя среща Джак Лосън на друг континент и те се влюбват.

Пак нещо не пасва.

Лек звън извести, че асансьорът вече е на партера. Крам попита:

— Сигурна ли сте, че сте добре?

— Отлично даже.

— Остават двайсет минути до началото на пресконференцията. Мисля, че ще по-добре да отидете сама. Опитайте се да хванете зълва си преди това.

— Вие наистина бъкате от идеи, Крам.

Вратите на асансьора се отвориха.

— Трети етаж — каза Крам.

Грейс се качи. Беше сама, но нямаше много време. Извади мобилния си телефон и визитката, която Джими Екс й бе дал. Набра номера му и след сигнала остави съобщение на гласовата му поща: „Знам за съвместната работа на «Стил Найт» и «Оллоу». Обадете ми се.“ Издиктува своя телефон и затвори. В същия миг асансьорът спря. Със слизането видя надпис със стрелка: За пресконференцията на „Бъртън-Кримстайн“. Тя тръгна в указаната посока и когато стигна до вратата на залата, си пое дълбоко дъх и я отвори.

При влизането й се чу нещо като колективно ахване, сякаш взето от филм, когато се отварят двете крила на вратата и влиза неочакваният свидетел. След което тя се озова сред множество познати поостарели, но все така скръбни лица. Ето че отново виждаше и семейство Гарисънс, и семейство Рийдс, и семейство Уайдърс. Спомни си за тогавашните си дни в болницата. Със замъглени от болкоуспокояващите очи тя ги бе гледала като през параван за душ. И днес се почувства по същия начин. Те се приближиха мълчаливо и я запрегръщаха поред. Никой не казваше нищо. Нямаше нужда. Грейс ги прегръщаше и отново чувстваше безутешната скръб, която излъчваха.

Видя и вдовицата на лейтенант Гордън Маккензи. Някои твърдяха, че именно той е избутал Грейс на безопасно място. Като повечето истински герои Маккензи избягваше да говори за това. Казваше, че не помни точно какво е направил, освен дето, да, успял да отвори вратите и е избутал хората навън, но това било по-скоро инстинктивна реакция, а не някаква особена самоотверженост.

Грейс притисна в дълга прегръдка госпожа Маккензи.

— Моите съболезнования.

— Той отиде при Господ — отрони госпожа Маккензи. — Сега е при Него.