Игра на милиарди [bg]

— Тъпакът ме нокаутира — оплака се той и се облегна на рамката на вратата. — Стрелях два пъти, но не успях да го уцеля. Гаден заек. — Тогава забеляза ръката на Астър. — Какво се е случило с теб?

— Изиграх ролята на игленик.

Алекс държеше ножа между пръстите си.

— Момчето е голям късметлия.

— Май каза, че съм бил бърз.

— Бърз късметлия. — Жената остави ножа на бюрото. — Можем да разберем кой е този.

— Същият е — каза Астър. — Мъжът от къщата на Пенелъпи Еванс.

— Мислиш ли? — попита Съливан.

— Сигурен съм.

— Не беше вътре, когато проверих. Кълна се.

— Не се шашкай, Съли. — Астър искаше да каже още неща, но гърлото му беше стегнато и целият се тресеше. — Дай ни минутка.

Шофьорът кимна и излезе от офиса. Боби вдигна пистолета от пода.

— На кого е? — попита Алекс.

— На татко. Намерих го в спалнята му. Алесандра внимателно бутна дулото към пода.

— Искаш ли да ми го дадеш? Астър й го подаде.

— Защо си тук? — попита я той.

— Остави това сега. Искам да знам защо си преминал полицейската лента и кой беше този, който скачаше по парапетите като Супермен по сградите.

— В интерес на истината този е убиец — отговори Боби.

— Моля?

— Сигурен съм, че той е човекът, който уби Пенелъпи Еванс.

— Съжалявам — отвърна Алекс, — но нищо не разбрах. Коя е Пенелъпи Еванс?

— Асистентката на баща ми в Борсата. Вчера беше убита в дома си в Гринуич. Беше по всички новини.

— Бях заета с някои неща.

Астър си пое дълбоко въздух и й разказа за действията, които беше предприел, откакто получи съобщението от баща си преди две вечери, като започна от посещението си в Нюйоркската фондова борса, кражбата на бележника на Едуард и завърши с увереността, че мъжът, който видя да стои зад него, е убиецът на Пенелъпи Еванс.

— А Съли? Да не би да те остави да се мотаеш наоколо, без да се обади в полицията?

— Не намесвай Съли.

— Той е ченге. Знае как стоят нещата.

— Той беше ченге. Сега работи за мен. Грижи се за моите интереси.

Алекс присви очи. Знаеше какви са интересите на Боби. Не ги харесваше, ама никак.

— Убиецът я беше пронизал с нож в сърцето, а жената дори не беше разбрала, че е бил там.

— Може би не е толкова бърз, просто е извадил късмет. — Алесандра сложи ръка на крака му и допирът й изпрати електричество през тялото му. Тя се усмихна и за момент Астър си представи, че всичко между тях е наред. Знаеше, че го обработва. Той беше жертвата. Тя беше там, за да му помогне. Изключително бързо усмивката й се изпари. Сериозната й физиономия се завърна.

— Бившият ми, частният детектив. Вероятно си свършил нещо както трябва, щом лошите са изпратили убиец по петите ти. Защо не ми се обади веднага след като получи съобщението?

— Тъкмо си беше тръгнала от нас. Каза, че случаят не е твой. Не знаех какво означава Палантир или дали ще ме отведе нанякъде.