Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
Но той можеше да отиде до ръба, можеше да провери къде бяха границите на самообладанието му и да стъпи в по-дълбоки води. Керн започна да целува гладката кожа на бузата и врата й, като същевременно разкопчаваше копчетата на гърба на роклята й. Усети малките й пръсти върху сакото и жилетката си и осъзна, че и тя правеше същото с него. Тъй като неговите копчета бяха по-малко, Изабел се справи първа и понечи да свали дрехите му.
— Грешно е да те желая толкова силно — прошепна тя, сложила топлите си длани върху ленената му риза. — Но защо това ме кара да се чувствам толкова добре?
— Защото — измърмори в отговор той — си създадена, за да бъдеш обичана.
Роклята й се плъзна на земята и Изабел бързо развърза връзките на корсета и ризата си, докато не застана пред него разголена до кръста. Графът си пое дълбоко дъх. Кожата й блестеше на светлината на залязващото слънце, а гърдите й приличаха на хълмове с коралови връхчета. Не можеше да си представи по-съвършена жена. Тя беше въплъщение на богинята, на която беше кръстена — Венера, богинята на любовта.
Изабел придърпа ръцете му към гърдите си, затвори очи и въздъхна.
— Обожавам ръцете ти. Обожавам как ме карат да треперя и да се разтапям отвътре.
Тя се раздвижи срещу него като сирена, подканваща го да извърши грях. Кръвта му закипя от възбуда, а самообладанието му беше на границата на възможностите му. Как можеше да устои на предложението й да вкуси онова, което му предлагаше с такава готовност? Графът наведе глава и захапа едно от зърната й, след което потърка бузата си в кадифените хълмове и започна да разучава долината между гърдите й. Той я галеше с устни и с език и тя му отвръщаше с доволен шепот.
След малко щеше да спре. Щеше да се отдръпне. Честта изискваше това от него.
Но все още беше рано. Не можеше да го направи, докато пръстите й рошеха косата му и се плъзгаха по врата му, за да разхлабят вратовръзката му. Не можеше да го направи, докато Изабел разкопчаваше ризата му. Не можеше да го направи, докато тя шепнеше името му и целуваше врата му. Той усещаше, че нейните ръце трепереха също толкова, колкото и неговите. Изабел го желаеше със същата сила, с която и той желаеше нея.
Желание. Каква слаба дума за туптенето в гърдите му и треската в кръвта му. Слабините му сякаш бяха заключени в някакво вечно чистилище, някъде по средата между рая и ада. Той вече не беше уверен, че спасението на душата му си струваше. Как можеше да се стреми към рая без Изабел?
Душата му можеше да върви по дяволите.
Той погледна надолу към прекрасното й лице и видя в него отражението на собственото си отчаяно желание. Там го очакваше раят. Сега. С единствената жена, която беше способна да подпали сърцето му.
Той поведе Изабел от будоара към спалнята. Когато приближиха леглото, стъпките й станаха по-колебливи и тя го погледна с измъчено изражение.
— Керн, това е неприлично. Знаеш защо…
Той докосна с пръст меките й, зачервени устни.
— Ако съм обречен да горя в ада, то поне ще горя с теб.
Изабел въздъхна тихо.
— Да — прошепна тя. — Да.
Устните им се сляха в трескава целувка. Гърдите й се притиснаха плътно към неговите и той усети как еротичният допир на плът до плът възпламенява тялото му. Пръстите му се вмъкнаха под роклята му и се заеха с непознатите кукички и връзки. Палецът му се оплете в нещо, което опасваше копринената кожа на кръста й. С едно рязко движение той скъса въженцето и миг по-късно трескавият му мозък долови приглушено тупване, сякаш нещо беше паднало на пода.
Изабел се стресна и се отдръпна леко.
— Обърни се — каза тя. — Моля те. Само за малко.
— Не. — Той започна да целува врата й. Неочакваният пристъп на свенливост у нея го озадачаваше. — Изабел. Искам да те гледам, докато се събличаш.
Устните му се заеха с гърдите й, докато нейните пръсти се плъзгаха неспокойно по раменете му, по гърдите му, надолу към кръста и бедрата му, заобикаляйки подутината, която издуваше панталоните му. „О, господи. Докосвай ме. Докосвай ме.“
Пръстите й се върнаха обратно нагоре, увиха се около врата му и се вкопчиха силно в него. Ама че дяволица. Той изръмжа нетърпеливо и се опита да я дръпне върху леглото, но Изабел упорито остана на мястото си.
— Чакай — прошепна тя.
Керн си помисли, че отново щеше да му откаже, и едва се въздържа да не изреве от възбуда. Изабел обаче се измъкна от роклята и бельото си и остави дрехите да се свлекат на пода.
Гърлото на Керн пресъхна. Той не можеше да мисли за нищо друго, освен за красотата й. Плът като от алабастър. Закръглени бедра. Тъмни къдрици.